Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




Първите стихове за Ботев в поезията на Иван Вазов

Първите стихове за Ботев и неговата чета  в поезията на Иван Вазов

                Младият поет Иван Вазов е певец на усилните страдания на българския народ под жестокото му иго и на благородният и велик подвиг за избавянето му от чуждия гнет. Няколко стихотворения са посветени на саможертвата на Ботев и неговите четници.

                 Стихотворението „Радецки“ – добило най-голяма популярност и превърнато по-късно в песен – е написано още при първата вест за преминаването на Ботев при Козлодуй. С него завършва първото издание на стихосбирката „Пряпорец и гусла“(1876 г.,  Букурещ).

На 20-ти май 1876 г. Вазов сътворява „Песен на юнаците на „Радецки“.

В стихотворението „Бунтът“, посветено на Априлското въстание (написано на 9-ти декември 1876 г.) две страници са за Ботев с подзаглавие „Вислец“, тъй като по това време се носел слух, че Ботев е убит в м. Веслец.

                На 31-ви август 1876 г. поетът пише друго стихотворение –  „Подъл ли е българският народ?“ по повод крайно оскърбителния език на сръбските вестници към нашите доброволци в Сърбия и към българите изобщо през сръбско-турската война 1876 г. Една част от него е посветена на Ботев:

                               „О, Ботев храбри, душа велика!

                               Къде се скиташ с момците твои?

                               В кои долини? В кои усои?

                               Дали там, дето Витоша вене?

                               Ил там, де Янтра тъжовно стене?1

                               Или ти падна във бой ужасен,

                               във кръв душманска, кат лъв оквасен,

                               с чело сърдито, с угроза люта?

                               Но де духът ти сега се лута?

                               Кои долини, кои балкани

                               той пълни днеска със плач, стенанье?

                               Дали се вие над село родно,

                               де бистра Тъжа тъжи безплодно?

                               Д е  т в о й т а  м а й к а  т ъ й  ж а л н о  п е л а

                               и  т р и  г о д и н и  е  с и н а  к л е л а?

                               Или печален и безнадежден

                               на връх Юмрючал – висок и снежен –

                               е той застанал и мълком гледа

                               как турчин губи балкански чеда?

                               Стани, о Ботев, и разсърди се!

                               И ти Балканьо! Я намръщи се

                               и с вихри, бури ведно ревнете

                               и гръмогласно така кажете:

                               народ кой дава таквиз герои,

                               не подъл, низък, а храбър той е!

                               Язици лоши тогаз ще млъкнат,

                               клевети злобни ще в миг заглъхнат“.

                1 „По времето, когато се пишеше това, мътни слухове се носеха за Ботева, уж че бил жив още и че се скитал с дружината си по тия места“

                Иван Вазов, Събрани съчинения, т. първи. С., 1974, с. 43 – 46, 77 -  78, 92 – 94, 226 – 227.                                

Анета ДИЛОВА, д-р по философия

   На снимката- авторката Анета Дилова           

                                                                                                                                                               

 

20 July, 21:36 | 4453 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]







 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio