Орлин Орлинов Василев е роден на 7 ноември 1931 година в гр. София в семейството на Христо Петков Василев, познат като писателят Орлин Василев и Кунка Иванова Сапунджиева (телефонистка, домакиня).
Неговият баща, известният общественик, писател, драматург, публицист и партиен функционер Орлин Василев възпитава бъдещия поет в духа на любовта към родината, литературата, изкуството и равенството между хората.
Детските години на Орлин Орлинов преминават в София, сред най-големите интелектуалци на 20-ти век, посещавали дома на семейството и поддържали близки приятелски отношения с бащата и майката на поета. Това е и причината в своя зрял творчески и житейски период, връщайки се в спомените си, Орлин Орлинов да нарече себе си „Щастлив човек!“ Повод за тази смела категоризация му дава фактът, че е отрасъл сред „най-интересните, най-умните, най-храбрите, най-почтените люде на България, да си виждал лицата им, да си чувал гласовете им, да си бродил из лабиринтите на мислите и мечтите им – ако и това не е щастие!“ Писатели, художници, композитори, журналисти и революционери – това са хората, сред които израства Орлин Орлинов: Елин Пелин, Никола Вапцаров, Пантелей Матеев, Петър Славински, Георги Караславов, Младен Исаев, Иван Хаджийски, Любомир Пипков, Илия Бешков, Давид Перец, Борис Ангелушев, Георги Стаматов, Боян Болгар, Никола Мавродинов, Павел Спасов, Стоян Даскалов, Звезделин Цонев, Лалю Маринов – Ламар, Христо Радевски, Минко Минков, и други.
Орлин и сестра му Мария (родена през 1924 г.) се обучават във Френски колеж „Свети Йосиф“ в София, след което той продължава в Пета мъжка гимназия „Васил Левски“ – София и завършва във Втора Софийска народна мъжка гимназия „ Г. С. Раковски“ (през 1949 г.), където членува в Българо-Съветското дружество към гимназията. От ноември 1949 г. е член на Литературния клуб при Централния комитет на Съюза на народната младеж – София. Висшето му образование е със специалност „Литература“.
През 1947 – 1948 г. Орлин Орлинов участва в изграждането на младежката ж.п. линия „Перник – Волуяк“ и игрище „Княжево лагер Елешница“ като бригадир и четен ръководител в Бригадирското движение от 20-ти век.
На 12.01.1948 г. младият поет е приет в Димитровския съюз на народната младеж в България, а от декември 1961 година е член на Българската комунистическа партия (БКП), по-късно става член на Централния комитет на БКП.
Работи като миньор, шлосер, живее на село. През 1951-1952 г. отбива редовната си военна служба, завършва Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“ – Велико Търново и започва работа като офицер в Българската народна армия (БНА) (1952 – 1954 г.). За периода 1956-1959 г. е главен редактор на сп. „Пламък“ и сп. „Български воин“, кореспондент на в. „Литературен фронт“, след това е очеркист във Врачанския вестник „Отечествен зов“ (от 1959 до 1962 г.), драматург в Държавен народен театър – Враца (1962 г.), драматург в Държавен сатиричен театър – София (1962 -1964 г.), отново е редактор на сп. „Български воин“ (1964-1966 г.), офицер в поделенията на БНА (1966 – 1977 г.), драматург в Държавен народен театър „Иван Вазов“ – София и Софийската опера (1971-1974 г.). От 1978 г. до 1989 г. е офицер в Централен дом на Народната армия и във вестник „Народна армия“, след това е главен редактор на в. „Стършел“, редактор във в. „Работническо дело“. Воинското звание на Орлин Орлинов е с чин „Полковник“, работи в Главно политическо управление на Министерството на народната отбрана на длъжност „Началник група писатели и композитори“. Член е на Съюза на преводачите в България.
През 1950 г. Орлин Орлинов за първи път публикува в сп. „Септември“- поемата „Китай – това сте вие!“, повод за написването на която е победата на Китайската революция, поемата излиза в 5-милионен тираж.
В своите първи стихове, поетът „обръща очи към живота на обикновените люде и кипящото ежедневие на народа“, през 1953 г. излиза неговата първа стихосбирка „Първи стихотворения“. От тази година той е професионален журналист и член на Централния дом на журналистите – София.
От 1957 до 1959 г. Орлин Орлинов живее в Добруджа, там сътрудничи на в. „Добружданска трибуна“ и създава книгите с поезия „Откоси“, „Милин камък“, „Парнас“ и сатиричната книга под редакцията на Радой Ралин „Целувка с клюн“.
Голяма част от живота и творчеството на писателя Орлин Орлинов са свързани с Враца и Врачанския край. Тук той работи във вестник „Отечествен зов“ (1959-1962), драматург е на Врачанския театър (1962), председател е на първото обединение на литературните творци във Враца под названието Кабинет на литературния работник (1960), основоположник е на литературното приложение „Дъга“, Клуба на дейците на културата (КДК) – Враца, председател на Дружеството на писателите – Враца към Съюза на българските писатели (1987), дългогодишен член е на редакционния колектив на алманах „Околчица“, народен съветник за Врачански окръг (1981), обявен е за почетен гражданин на Враца (1982). В града под Околчица се раждат неговите книги „Първа атомна“, „Проверка“, поемата „Монтажници“, много стихове и белетристични творби.
Признанието на врачанската общественост към личността и творчеството на поета Орлин Орлинов намират израз в множеството награди:
от Окръжен съвет за изкуство и култура – Враца:
– Диплом за значителни идейно-художествени постижения в областта на изкуството и литературата, за стихосбирката „Милин камък“ и за активно участие в обществения и културния живот във Врачански окръг (1978 г.); Диплом за значителни идейно-художествени постижения в областта на изкуството и литературата за книгата му „Звезден миг“ (1979); литературната награда и медал „Иван Нивянин“ (1979); грамота за стихосбирката му „Кунински елегии“(1986); грамота за книгата „Поеми за мъже“ (1987);
от КДК – Враца с почетна значка и грамота за приноса му в развитието на изкуството и културата във Враца и врачанския край (1979).
От 1962 г. до 1964 г. Орлин Орлинов е драматург в Сатиричния театър – София, където се поставят две негови пиеси: „Червен смях“ и „Фаталната депеша“. По това време създава и сценария на трисерийния филм по Вазовите „Чичовци“, либретото на операта „Тревога“ от композитора Александър Райчев по едноименната пиеса на баща му Орлин Василев.
Орлин Орлинов пише „Ода за СССР“ и става Лауреат на Димитровска награда.
Стефан Каракостов, театрален и литературен критик, историк, публицист казва за „Ода за ССР“: “След Смирненски и Вапцаров няма такъв поет, голямо произведение, великолепно написано, въздействащо, с голяма художествена сила, изразяващо мислите и чувствата на честните хора.“
Орлин Орлинов замисля одата няколко месеца преди да я напише в една юнска вечер „на един дъх“, така както само той може, когато творбата е узряла у него. Без преработка, на 20 юни 1968 г. одата е публикувана във в. „Работническо дело“. Започват дни, в които поетът приема непрекъсващи поздравления, признателност, високи оценки за своята „Ода за СССР“! Само след три месеца Орлин Орлинов получава чрез личен куриер благодарствено писмо от тогавашния държавен глава на България, завършващо така: „Стискам крепко ръката ти и от сърце ти желая нови успехи на полето на гражданската поезия. Твой: Тодор Живков, София, 26.09.1968 г.“ На следващия ден писмото е публикувано във в. „Работническо дело“, и отново започват да пристигат хиляди поздравления от цялата страна, от чужбина.
Така се стига до Постановление № 29 от 15 август 1969 г. на Министерския съвет на Народна Република България, с което се удостоява с Димитровска награда Орлин Орлинов за „Ода за СССР“!
Одата се превежда на всички езици в републиките на бившия СССР, публикува се в Румъния, Германия (бившата ГДР), Виетнам, Аржентина, Бразилия, Италия, Китай, превръща се в безпрецедентен литературен факт, шестващ по света!
От 1971 до 1974 г. писателят е драматург на Държавния народен театър „Иван Вазов“ – София и на Софийската опера.
За своят принос в развитието на българската култура и духовност, през 1974 г. с Указ № 1890 на Държавния съвет на Народна Република България Орлин Орлинов е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“. Отново поетът получава своите поздравления от: Тодор Живков, министри, лични и творчески другари, комитети, издателства, редакции на вестници и списания, библиотеки от страната и от Народната библиотека „Кирил и Методий“, Съюза на българските писатели, Съюза на българските художници, Съюза на научните работници, съветите за изкуство и култура, клубовете на дейците на културата, домовете на Народната армия в България, читалища, видни общественици и дейци на културата и изкуството.
През 1981 г. Орлин Орлинов е награден с орден „НРБ“ – Първа степен (Указ № 2828 от 07.12.1981 г.). За своето творчество, за доказани заслуги към НРБ, армията, от свои участия в конкурси и фестивали поетът получава множество награди: медали, значки, грамоти, предметни награди.
След 10 ноември 1989 г. Орлин Орлинов е изолиран от литературния и културния живот в България: поради политическите му убеждения и принадлежност (на които той остава верен до края на живота си) медиите отказват да публикуват негови произведения, не го интервюират, няма покани за участия в радио или телевизионни предавания и програми, единствено редакцията на алманаха „Околчица“ помества на своите страници негови творби. Но той продължава да твори, така се раждат „Нови стихотворения“ (2006), „Карнавал“ и „Обувки за рая“ – избрано в два тома (2011).
Издадени книги на Орлин Орлинов: „Първи стихотворения” (1953), „Войнишко сърце” (1954), „По неписан закон” (1958), „Проверка” (1959), „Парнас” (1963), „Песни без алиби. Подбрани поеми“ (1963), „Небеса” (1965), „Откоси” (1966), „Магьосникът” (1967), „Целувка с клюн” (1969), „Черешова земя” (1969), „Герои на моето време” (1970), „Дочакана среща” (1970), „Ода за СССР” (1970, 1977, 1982, 1983), „Стихотворения. 1950-1970” (1971), „Фаталната депеша“, комедия (1971) ; Сатирични миниатюри” (1971), „Кукли в гората“ (1972), „Защо сме в шинели” (1973), „Попътен вятър” (1973), „Първа атомна” (1973), „Чилийска фиеста” (1974), „Антрацитни дяволи” (1975), „Четири поеми” (1976), „Монреал има име - победа“, олимпийска поема (1976), „Георги Димитров. Поема” (1977), „Милин камък” (1977), „Дивият лебед. Подбрана лирика” (1981), „Песен без алиби. Подбрани поеми” (1981), „Дълг към сенките” (1984), „Клокотница” (1985), „Кунински елегии” (1985), „Поеми за мъже” (1986), „Кандидат за Нобелова награда“ (1987), „Нови стихотворения“ (2006), „Избрано в 2 т.” (2011).
Творчеството на Орлин Орлинов е с богато жанрово разнообразие: стихове, поеми, разкази, есета, очерци, повести, пътеписи, статии, роман, рецензии, епиграми, епитафии, злободневки, фейлетони, хумористични сценки, комедия, сценарии за: рецитали, поетично-музикални спектакли, концерти, юбилейни чествания, пиеси, радио и телевизионни предавания, филми, киносценарии. Пише текстове на песни, водевили, оратории, кантата, либрета за мюзикъли, опери и оперети, превежда. Негови творби са публикувани в множество български и чуждестранни периодични печатни издания, сборници.
Орлин Орлинов се жени за д-р Сталактита Ахилеева Клайчева – изключителен професионалист, любяща и всеотдайна майка и съпруга. Имат две дъщери и три внучки – Орлина, Никол и Индия, една правнучка Рада.
Орлин Орлинов умира на 16. 10. 2013 г. в София.
Видно от документите, съхранявани в Държавен архив – Враца в личния фонд на Орлин Орлинов, фонд № 1484, творецът има ценно, значимо място в обществения и културния живот на национално и регионално ниво. С творчеството си той оставя трайна следа в развитието на нашата култура, дава своя изключителен принос за запазване на българската духовност.
Изготвил: Йоанна ПЕТРОВА, Държавен архив – Враца, 2026 година
