Възпоменание за човека, учителя и твореца Димитър Хуба̀нов-Ба̀ри

Димитър Хуба̀нов Атанасов е роден на 23 декември 1947 г. в село (дн. гр.) Стра̀жица, Великотърновска област в семейството на Хуба̀н Атанасов Иванов (1912-1977) и Неда Димитрова Иванова (1918-1978).

Завършва средно образование в Техникум по каменообработване (дн. Професионална гимназия по каменообработване) в с. Кунино, Врачанска област и висше образование във Висш институт за изобразително изкуство (ВИИИ) „Николай Павлович“ (дн. Национална художествена академия) - София, специалност „Декоративно-монументална скулптура“ в класа на проф. Любен Димитров и на доц. Петър Куцаров.

По време на следването си посещава за 3 месеца Москва и Ленинград (дн. Санкт Петербург), а веднага след дипломирането си през 1975 г., като награда от Комитета за култура и изкуство за успешното си представяне в Националната художествена изложба „Земята и хората“ в Ямбол, заминава за Тулуза, където участва в международен пленер, където също получава престижна награда.

След завръщането си от Франция, в продължение на 5 години, Хуба̀нов е учител по рисуване, моделиране и каменоделие в каменоделното училище в с. Кунино - единственото по рода си на Балканския полуостров и второто в Европа след това в чешкия град Хо́ржице. През това време 18 негови възпитаници, някои от които впоследствие творят зад граница, влизат и завършват Художествената академия.

В началото на 80-те години на миналия век се установява в Мездра, където работи в Завода за обработка на скални материали „Ген. Иван Кинов“ (дн. „Хемус-М“ АД). През 1989 г. обаче получава инсулт и до края на дните си живее в крайна бедност в един фургон срещу „Каменни кариери“ - самотен като бездомно куче, без ток и вода, с мизерна инвалидна пенсия…

Димитър Хуба̀нов е автор на множество монументални скулптури, декоративни пана и пластики, които са пръснати из цяла България - в Кунино, Мездра, Враца, Горна Оряховица, Разград, Попово и др., както и в чужбина - Япония, Франция, САЩ, Германия, Гърция и пр.

Сред тях са бюст-паметник на известния възрожденски строител, архитект и скулптор Никола Фичев (Уста Кольо Фичето) в двора на ПГ по каменообработване и сграфито върху фасадата на бившия търговски дом в центъра на с. Кунино, декоративно мозаечно пано пред административната сграда на „Хемус-М“ и барелеф на Цар Борис III Обединител на входа на жп гара Мездра, проект за паметник на Райна Княгиня, малката пластика „Всяка неделя“ (шамот, дърво) от фонда на Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ - Разград и др.

За съжаление, този талантлив творец, белязан от трагична съдба, не създава семейство и няма наследници. Единственият му брат - Иван Хуба̀нов Атанасов (1942-1994 г.), си отива от този свят в средата на 90-те години на XX в.

Димитър Хуба̀нов умира на 4 юли 2017 г. в Мездра, малко преди да навърши 70 години. Погребан е „служебно“ от Община Мездра в градския гробищен парк, като социално слаб и самотно починал. Тъй като дълго време на гроба му няма поставен дори дървен кръст, наскоро в същия парцел е погребан друг покойник и в момента вече нищо не напомня за човека, учителя и твореца Димитър Хуба̀нов…

***  Преди повече от двайсетина години, през м. март 2004 г., като репортер в Кабелна телевизия „Интерсат“ - Мездра, заедно с оператора Цветелин Цветанов, направихме разширен репортаж за Димитър Хуба̀нов в рубриката „Акценти“ на тв канал „Медиа+“. Ето как съм видял неговия живот тогава (за съжаление, не мога да предам казаното от него, понеже не разполагам с видеозапис на материала):

„Роден в Стражица, Великотърновско на 23 декември 1947 г., повече от четвърт век житейската съдба на скулптора Димитър Хуба̀нов е неразривно свързана с Мездра.

Навремето, още като ученик в основния курс, баща му искал Митко да се научи да свири на акордеон, дори го накарал да кандидатства в русенското средно музикално училище. Понеже останал първа резерва в класирането, той подал документи (без знанието на родителите си) в Техникума по каменообработване в Кунино. Обявата видял случайно в излизащи тогава вестник „Народна младеж“ и, не щеш ли, взели, че го приели. (…)

Като ученик във втори курс Димитър Хуба̀нов е отличен с втора награда в конкурс на японското посолство у нас, в който участва с пастелни рисунки - получава грамота и възпоменателен медальон.

С най-топли чувства си спомня за своя учител по скулптура в Кунино - Георги Тошев (1930-1993), с когото го свързва близко приятелство, дори когато вече е студент в столицата, пък и по-късно - чак до неговата кончина. (…)

През 1975 г. Димитър Хуба̀нов завършва Художествената академия в класа на проф. Любен Димитров, завеждащ катедра „Декоративно-монументална скулптура“ и на доц. Петър Куцаров. По време на следването си посещава за 3 месеца Москва и Ленинград (сега Санкт Петербург). Иначе спомените му за неговите преподаватели през студентските години, сред които е и Богомил Райнов, не са особено ласкави. (…)

Веднага след завършване на Академията Хуба̀нов участва с трифигурална композиция от шамот в Национална художествена изложба в Ямбол под наслов „Земята и хората“. В резултат: получава покана от Комитета за изкуство и култура да замине за Тулуза, за да се включи в международен пленер. Там неговата скулптурна творба „Пиета“ е премирана от журито с награда от 35 000 лв. или чисто нов автомобил „Опел Спринт“ (в цвят жълто-черна зебра) - Димитър предпочита леката кола. (…)

След завръщането си от Франция Хуба̀нов пет години е учител по рисуване, моделиране и каменоделие в техникума в Кунино. През това време 18 негови възпитаници, някои от които днес творят зад граница, влизат и успешно завършват Художествената академия.

В началото на 80-те години Димитър се установява в Мездра. Работи в „Каменни кариери“ до 1989 г., когато получава инсулт. Сред най-добрите му приятели през този период са о Бозе почившия поет Васил Тинков и дългогодишният художник на киното Димитър Цветков. (…)

Димитър Хуба̀нов е автор на декоративното пано пред административната сграда на „Каменни кариери“, както и на барелефа на Цар Борис III на входа на жп гара Мездра.

По времето на социализма Врачанският владика Калиник подарява мраморна ваза от Хуба̀нов на Нюйоркската митрополия, която и до днес се съхранява в САЩ.

Негова творба - гипсов лъв, има в частна колекция в Гърция, а други три - паното „Морско дъно“, глава на момче от пясъчник и композиция на мъжко тяло, се намират във вилата на покойния художник Върбан Бояджийски (1931-1994) в с. Лютидол. (…)

В момента Димитър Хуба̀нов довършва два орелефа на „Богородица с Младенеца“: единият смята да подари на талантливата гимнастичка Мая Пауновска, а другият - на своя приятел и колега Георги Мицев. Има идея да направи композиция на младо момиче, озаглавена „Почивка“, но с болка споделя, че не му достигат пари и материал. (…)

От няколко години Димитър Хуба̀нов обитава един фургон до „Хемус-М“, в който няма нито ток, нито вода - живее сам, забравен и от хората, и от Бога… Като пенсионер по болест получава 85 лв. месечно, с които едва скръпва двата края... Въпреки лошите битови условия, в които поминува, хроничния недоимък и ударите, получени от съдбата, този „Продавач на чудеса“ споделя, че не винѝ за нищо живота. (…)

„Човек може да бъде унищожен, но не и победен“ - това класическо „doble dicho“ (мисъл, която може да се обърне обратно) на Ърнест Хемингуей характеризира донякъде житие-битието на скулптора Димитър Хуба̀нов.

Един творец, на когото общинската управа би могла поне да съдейства енергото да му вкара ток, ако ли не - да му осигури някакво по-прилично жилище…

А колкото и странно да е, досега в Мездра не е правена дори негова изложба…“

Репортажът е излъчен на 19 март 2004 г., тв канал „Медиа+“ - Мездра

Репортер: Мирослав ГЕТОВ, оператор: Цветелин ЦОЛОВ

*** Снимки: Богомил Василев, Първолета Кръстева, Стефан Спасов, Мирослав Гетов и др.