На 17 юли православната църква почита паметта на Света Марина – една от най-тачените светици в българските народни вярвания. Празникът ѝ съвпада с последния ден от горещниците – период, който според традицията е свързан с най-големите летни жеги.
Около деня на Света Марина са съхранени множество обичаи и поверия.
Ето кои са най-известните сред тях:
Света Марина – повелителката на огъня
В народните представи светицата е известна като Огнена Марина, тъй като се е вярвало, че има силата да предизвиква и да спира пожари. Затова хората отправяли молитви към нея с надеждата да закриля домовете, нивите и реколтата от огнени бедствия и природни стихии.
Според традицията на този ден не се пали огън и не се приготвя храна, за да не бъде разгневена светицата.
народните представи светицата е известна като Огнена Марина, тъй като се е вярвало, че има силата да предизвиква и да спира пожари. Затова хората отправяли молитви към нея с надеждата да закриля домовете, нивите и реколтата от огнени бедствия и природни стихии.
Според традицията на този ден не се пали огън и не се приготвя храна, за да не бъде разгневена светицата.
Съществувало е и вярването, че именно тя „затваря жегата“, а ако празникът ѝ не бъде почетен, годината може да бъде белязана от суша и опустошителни пожари.
Закрилница срещу болести
Народните вярвания определят света Марина като пазителка от т. нар. „огнени болести“ – висока температура, треска, епилепсия, кожни заболявания и различни детски неразположения.
По традиция жените палят свещи и раздават обреден хляб за здравето на децата, като се молят светицата да ги предпазва от болести.
Името ѝ се произнася с уважение, защото се е смятало, че така човек се предпазва от тежки страдания.
Покровителка на водата и изворите
В някои краища на България света Марина се почита и като закрилница на кладенците и изворната вода.
Поради това на 17 юли жените избягвали да перат, да мият или да вършат работа с вода, за да не си навлекат нещастие.
Пазителка на занаятите, свързани с огъня
Светицата е считана за покровителка на ковачи, ножари, хлебари и всички майстори, които работят с огън.
В някои населени места по традиция се прави курбан с молитва за предпазване на работилници и занаятчийски помещения от пожари.
Ден, посветен на жените и майчинството
Празникът на света Марина символизира женската сила, майчинската грижа и закрилата на семейството.
Бременните жени отправят молитви към светицата за леко раждане и здраво дете.
Стар обичай повелява да се запали свещ пред икона – в църква или у дома – с думите: „Да изгори злото, да остане здравето.“
Раздаване на хляб, плодове и мед
На много места хората раздават хляб, сезонни плодове, а понякога и мед за здраве и благополучие.
В Родопите е запазен обичай лицето да се измие с вода от извор, като се нарича: „Както е светла водата, така да е светло здравето.“
Според народната традиция света Марина е небесната закрилница на морския град Созопол.
Коя е света великомъченица Марина
Марина се родила през III век в Антиохия Писидийска. Нейните родители били почтени хора.
Майка ѝ умира по време на раждане, а баща ѝ бил идолопоклонник. По това време се извършвали гонения срещу християните и те търсели спасение в пустините и планините. Марина била вече девойка, когато срещнала един поклонник на Христовата вяра. От този миг тя обикнала Бога и дори искала да се покръсти.
Щом баща ѝ узнал за вярата ѝ, обърнал се срещу нея. Веднъж в околностите на града дошъл Олимврий, управителя на източните страни. Той също разбрал за вярата на момичето и след кратки увещания да се откаже от нея я изправил на съд.
Подлагали девойката на жестоки мъчения, но след всяко нейните рани заздравявали. Накрая била осъдена на смърт чрез посичане.
