Откриването на природен газ при сонда „Р–1“ край с. Чирен на 4 август 1963 г. поражда големи надежди за индустриалното развитие на Врачанския регион. В началото на следващата година започват преговори със западноевропейски фирми за доставка на технологично оборудване, необходимо за производството на продукти от природен газ за бъдещия химически комбинат.
На 17 април 1964 г. е сключен договор между Държавното търговско предприятие „Техноимпорт“ – София, представлявано от инж. Петър Петров, главен директор, и Société d'Études et de Constructions /Анонимно дружество/ – Брюксел, представлявано от Жул Гофар и Кларънс Клоуз, свързано с няколко френски компании, за доставка на машини, апарати и съоръжения за химически комбинат. Доставката включва монтаж, резервни части, пускане в действие, обучение на персонала и техническа документация.
След уточняване на терена и осигуряване на оборудването Министерският съвет на НР България приема Разпореждане № 311 от 5 октомври 1964 г., което е „адресирано до двадесет министерства, комитети, главни управления, Българска инвестиционна банка, ЦК на ДКМС, ЦС на профсъюзите и Окръжния народен съвет във Враца и уреждане на всички въпроси по строителството и монтажа на химическия комбинат.“ Още същия месец след приемане на разпореждането започват изкопните работи за строежа на административните сгради, строителната база, компресорното и парокотелното отделение, а на 15 ноември започва строежът на жилищен блок № 1 под Окръжната болница.
На 20 ноември 1964 г. на пленум на Градския комитет на Българската комунистическа партия – Враца е съобщено, че „главен изпълнител на строежа е „Заводски строежи“, началник на строежа е Овед Таджер, а директор на комбината и инвеститор е инж. Георги Стоев“. Проектирането е възложено на „Химметалург–проект“ – София, но забавянето на работните проекти води до работа на три смени през цялата 1965 г. В този период на обекта са привлечени екипи от Русе, Стара Загора и Пловдив.
Към началото на април 1965 г. на строителната площадка вече са завършени строително-монтажната база, арматурният двор, железобетонните колони, административните сгради и подкрановият път. Работната сила се увеличава динамично: от 300 души през октомври 1964 г. до 1800 души през април 1965 г. Въпреки че през първото тримесечие не били доставени редица важни строителни материали, работата напредва с неочаквана бързина.
С напредването на строителството се предприемат и първите стъпки за кадрово обезпечаване на комбината. По предварителни изчисления щатът на комбината трябвало да се състои от 2 424 души. През октомври 1965 г. стартират обучителни курсове за апаратчици, автоматици, лаборанти, машинисти и др. Записват се над 500 души, предимно младежи от Врачанския регион, а завършилите успешно курсовете са изпращани на практика в химическите заводи в Димитровград и Стара Загора. През 1965 – 1966 г. на специализация в чужбина са изпратени висококвалифицирани кадри и бъдещи началници.
Първите технологични дейности започват на 27 октомври 1965 г. с извършването на първия химически анализ, а през следващата година е открита електротехническата лаборатория, монтиран е първият паропровод и е издигната 122-тонната колона за синтез на карбамид. Същата година влиза в действие водопроводът за промишлена вода Крета – Химически комбинат, произведен е първият течен кислород с чистота 99,7% и е пуснат в пробно действие първият въздушен компресор.
През април 1966 г. в комбината са изпратени 14 млади специалисти, току-що завършили първия випуск на Висшия химико-технологичен институт в София и през следващите години институтът продължават да изпращат своите най-добри випускници.
Началото на 1967 г. бележи запалването на първата пещ на „Реформинг“, последвано от производството на първите количества амоняк, както и от въвеждането в експлоатация на втората турбогрупа на ТЕЦ. Завършени са и два 13-етажни жилищни блока за работниците на бул. „Толбухин“.
В първите месеци на 1968 г. започва работа електродъговата пещ в леярния цех на Ремонтно-механичния завод (РМЗ) и са произведени първите стоманени отливки. През юни е проведено национално съвещание по производството на карбамид, а държавната комисия приключва приемането на комбината в периода 24 – 27 юни. На 28 юни 1968 г. Химическият комбинат е официално открит, като събитието е отбелязано с тържествен митинг и слово от Тодор Живков.
На 28 февруари 1969 г. изтича гаранционният срок и комбинатът е предаден на нашата страна от западните фирми. Още през третото тримесечие е изпълнена производствената програма и комбинатът се превръща в национален първенец. Химическият комбинат във Враца, за онзи период, е най-голямото и най-модерното промишлено предприятие на територията на Врачанския регион. Той е на световно равнище и с висока рентабилност, а пример за това е производството на азотни торове с близо два пъти по-ниска себестойност в сравнение със себестойността на азотните торове, произвеждани от лигнитни въглища.
Цехът „Серовъглерод“ е един от най-значимите строежи на комбината и трети по големина и значение в химическото производство след амонячното и карбамидното. Продукцията на този цех е предназначена за производството на вискозно влакно в Химическия комбинат в Свищов и за получаването на пероцин и други препарати за нуждите на селското стопанство.
Карбамидът, произвеждан в комбината, се използва като суровина за създаването на вискозни влакна и препарати за растителна защита. „Врачанският карбамид е награждаван със златни медали на международните панаири в Пловдив през 1968 и 1975 г. и намира пазар в повече от 26 страни по света.“ През 1967 г. са произведени 122 767 тона карбамид, а през 1968 г. – 404 867 тона. От стартирането на производството на карбамид до март 1969 г. е генерирана продукция от 640 хил. тона карбамид на стойност 96 млн. лв., от които печалбата възлиза на 34 млн. лв., а износът е на стойност 15 млн. долара. През 1970 г. производството надхвърля 600 хил. тона и врачанският карбамид се изнася в 15 страни, като най-големи количества са закупени от Пакистан, Египет и Индия.
Следващите години не са благоприятни за комбината поради намаляването на природния газ от Чирен. През 1969 г. Комитетът за стопанска координация към Министерския съвет взема решение ТЕЦ при Химическия комбинат да премине на мазут, за да предостави запаса от газ за химическото производство. Година по-късно е решено да се изгради компресорна станция на газопровода Чирен – Враца, за да се създаде необходимото налягане за транспортиране на газа. През 1971 г. ТЕЦ към комбината преминава от газ на нискооктанов бензин. Планът е през 1972 г. химическото производство да се захранва от Чирен, през 1973 г. – от газовото находище при Деветаки, Ловешко, а през 1974 г. – от газопровода СССР (Съюзът на съветските социалистически републики) – България. Това се основава на сключената междуправителствена спогодба, според която България ще получава природен газ от Съветския съюз, който да задоволи преди всичко нуждите на химическата промишленост.
На 9 май 1973 г. отсечката от газопровода СССР – България от Деветаки до Враца, с дължина 132 км, е пусната в експлоатация и е запален факел от деветашки газ в комбината. Година по-късно, на 13 август, във Враца са приети първите потоци руски газ, а официалното откриване на газопровода СССР – България е отбелязано на 1 септември същата година с голям митинг пред административната сграда на Химически комбинат – Враца.
Характерна особеност в развитието на комбината е непрекъснатото усъвършенстване на технологията на производство. През годините комбинатът във Враца произвежда: втечнен синтетичен амоняк, технически карбамид, синтетичен технически серовъглерод, амониев бисулфит, газообразен технически и медицински кислород, течен азот, чист метан, криптон, ксенон, воден разтвор на синтетичен амоняк за специални цели, електроенергия, топлоенергия, резервни части и нестандартно оборудване за химическата промишленост, катализатори, течен въглероден двуокис, газови системи от въглероден двуокис, стандартни образци за промишлени автоматични анализаторни хроматографи и за научноизследователска работа. През 1976 г. е пусната инсталация за производство на аргон и по този начин се затваря цикълът на амонячно производство и се получава един ценен газ, който се използва за заварки в металургията и др. Към този период аргон се произвежда само във Враца и никъде другаде не само в страната, но и на Балканите, а качеството му е признато в световен мащаб.
Едно от върховите постижения на комбината е производството на катализатори, което стартира през 80-те години на миналия век. За първи път в страната са създадени и внедрени технологии за производство на катализатори, което позволява да се спре вносът от други страни. Два вида от българските катализатори получават златен медал на 41-вия Международния технически панаир в Пловдив от 1986 г.
Химически комбинат – Враца е създаден с Решение № 682/31.12.1965 г. на Министерския съвет. В периода от учредяването си до окончателното му закриване предприятието преминава през редица организационни и структурни преобразувания. С Разпореждане № 414/18.12.1975 г. на Министерския съвет е реорганизирано като Стопански химически комбинат – Враца. По-късно, с Разпореждане № 6 на Бюрото на Министерския съвет от 21.03.1986 г., комбинатът приема наименованието „Технологичен химически комбинат“. Три години по-късно с решение на Врачанския окръжен съд (ВОС) от 17 юли 1989 г., на основата на комбината е образувана фирма „ХИМКО“ – Враца. С Решение № 1/18.08.1993 г. на същия съд, дружеството е вписано като „ХИМКО-ЕАД“, а на 30.06.1997 г., с Решение № 1014 на Врачанския окръжен съд, е регистрирано под формата „ХИМКО“-АД.
През 90-те години комбинатът е поставен пред криза, свързана със стесняването на външния пазар. Намалена е продажната цена на карбамида, увеличена е цената на електроенергията, което се отразява сериозно върху разходите. От 1 януари 1987 г. цената на природния газ е повишена и става непосилна, поради което печелившото предприятие се превръща в губещо. В същото време фабрично-заводските цени на продукцията остават непроменени. Като се добави и голямото текучество на работна ръка, комбинатът изпада в сериозна криза, от която не успява да намери изход и върви към ликвидация.
С обещания за големи инвестиции от чуждестранни компании предприятието не поема към възход, а точно обратно. В началото на XXI век заради високите цени на природния газ предприятието е натрупало значителни дългове към „Булгаргаз“ и Национална електрическа компания и на 27 януари 2003 г. производството спира, а след това настъпва масово уволнение на работници.
С Решение № 179/07.12.2004 г. на ВОС е обявена неплатежоспособността на „ХИМКО“-АД, открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик – Борис Любенов Борисов, който по-късно, с Определение от 29.12.2004 г., е назначен за постоянен синдик. Като синдик му е предоставено правото да управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството. През следващата година, с Определение от 05.05.2005 г., е назначен втори постоянен синдик – Андон Георгиев Роков.
Опитите за възстановяване на комбината продължават с Решение № 1561/13.10.2005 г. на ВОС, с което е утвърден оздравителен план на „Химко“ АД, внесен от синдиците и приет от събранието на кредиторите, проведено на 30.09.2005 г., а изпълнител по плана е „Ново Химко“ АД – гр. Враца. Прекратено е производството по несъстоятелност и е указано на синдиците на дружеството да сключат с „Ново Химко“ АД приложения към оздравителния план договор за покупко-продажба на предприятието на длъжника „Химко“ АД, след което правомощията на синдиците се прекратяват. През 2006 г. Върховен касационен съд обезсилва Решение № 1561/13.10.2005 г. на ВОС, което води до отпадане на приетия оздравителен план и до обявяване в несъстоятелност на „Химко“ АД. Постановено е прекратяване на дейността на дружеството, както и налагане на обща възбрана и запор върху имуществото.
Една година по-късно, с Решение № 54/10.01.2007 г. на ВОС, се утвърждава оздравителен план на „Химко“ АД в несъстоятелност, внесен от синдиците и приет от събранието на кредиторите, проведено на 30.09.2005 г.
С Решение № 820/04.05.2007 г. на ВОС се обявява за сключен договорът за продажба, с който „Химко“ АД в несъстоятелност прехвърля на „Ново Химко“ АД правото на собственост върху търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. През следващите няколко години продължават опитите за възраждане на комбината и търсенето на инвеститори, но без успех. През ноември 2013 г. отново е обявен фалитът на предприятието и синдиците продават активите му за погасяване на задълженията към кредиторите.
Милена СТЕФАНОВА, Държавен архив – Враца, 2026 г.
*По материали, съхранявани в Държавен архив – Враца, фонд № 830 „Химически комбинат - Враца“ и фонд № 947 „Петков, Павел Ценов“.
