На 27 декември Църквата почита Св. първомъченик и архидякон Стефан. Празникът се пада в третия ден на Коледа.
Имен ден празнуват носещите имената Стефан, Стефка, Стефания и други производни имена. Празникът се свързва с някои поверия, традиции и обичаи.
Традиции, поверия и обичаи
На този ден цялото семейство се събира. Младоженците ходят на гости на кумовете си. По традиция трапезата на празника трябва да е пищна. Стопанката на дома трябва да стане рано, за да започне подготовката за празника. Приготвят се ястия с месо - свинско със зеле, сарми, баница с месо. За да е плодородна годината, трапезата не се вдига цяла вечер. Задължително е трапезата да е богата - в знак на благодарност към отминалата година.
Вярва се, че Стефановден е ден за равносметка. Всеки трябва да си направи равносметка за отминалата година, да остави всичко лошо и ненужно в нея.
Вярва се, че от Стефановден до Йордановден злите сили слизат на земята. Затова на Стефановден ден има обичай дворът да се поръсва с пепел. Вярва се, че това прогонва злите духове. Друго поверие гласи, че след залез слънце не трябва да се излиза навън. На този ден не е прието да се шият мъжки дрехи.
Също така се забранява всяка домакинска работа с изключение на готвенето. Забранено е да се извършва и физически труд. Забраната важи най-вече за бременните жени и тези, които не са родили. Вярва се, че те трябва да се придържат към тази забрана, за да е леко раждането им.
На Стефановден се извършва и друг важен обичай ладуване - в него участват само неомъжени девойки. Те се събират в най-богатата къща и всяка от тях слага по една китка в ново менче, пълно с “мълчана” вода. Тази вода се налива от извор или чешма в селото и се носи у дома. През цялото време девойката, която я налива, трябва да мълчи. Затова тази вода се нарича мълчана. След това една от момите, участващи в ритуала, трябва да се облече като булка. Тя изважда по една китка от водата за всяка мома и я нарича.
История на св. Стефан
Свети Стефан идва от еврейско семейство, живяло извън Светите земи. Такива евреи се наричали елинисти, тъй като били повлияни от гръцката култура, която доминирала в Римската империя. Сред дяконите със силна вяра и дар слово се откроявал младият Стефан, наречен архидякон, т. е. първи дякон. Стефан проповядвал Божието слово в Йерусалим, подкрепяйки истинността на думите си със знамения и чудеса.
Успехът му бил много голям и това предизвикало омразата на пазителите на Мойсеевия закон - фарисеите срещу него. Те го заловили и го отвели в Синедриона, най-висшият съд сред евреите. Тук фарисеите представили лъжесвидетели, които заявили, че в своите проповеди Стефан оскърбява Бог и пророк Мойсей. В своето оправдание Свети Стефан очертава историята на еврейския народ пред Синедриона, показвайки с ярки примери как евреите винаги са се съпротивлявали на Бога и са убивали пророците, изпратени от Него. Изслушвайки го, членовете на Синедриона, се ядосали още повече.
Така архидякон Стефан става първият мъченик за Христос през 34 г. след Христа. След това започва преследване на християните в Йерусалим, от което те са принудени да бягат в различни части на Светите земи и съседните страни. Така християнската вяра започва да се разпространява в различни части на Римската империя. Кръвта на първомъченик Стефан не е пролята напразно.
Скоро Савел, който одобрил убийството на Стефан, се покръстил - той е известният Павел - един от най-успешните проповедници на Евангелието. Много години по-късно Павел, посещавайки Йерусалим, също бил заловен от разгневена тълпа евреи, които искаха да го убият с камъни. В разговора си с тях той си спомнил невинната смърт на Стефан и заслугата, която имал за нея.
