Враца Мездра Козлодуй Бяла Слатина Криводол  Оряхово Борован Мизия Хайредин Роман  Кнежа  Област Видин  Област Монтана




Драмата на един провинциален театър

Драмата на един провинциален театър във време на реформа

На 11 февруари Министерството на културата обяви, че покрива преразходите на осем държавни сцени - столичната оперета, операта в Стара Загора, театрите в Благоевград, Смолян, Кърджали, Велико Търново, Враца и ансамбъл "Филип Кутев". Оказа се, че това предхожда анонсирането на нови поправки в Закона за закрила на културата, според които театрите, които не покрият дълговете си, ще трябва да освободят актьорския си състав. Той ще премине на свободна практика, а спестените пари ще отидат за финансиране на представления на проектен принцип.

От Министерството подкрепиха решението си с "дълговата спирала" на театрите, които по тяхната справка са назад с близо 3 млн. лв за 2015 г.. Според тях причината не е в критикуваната театрална реформа на министъра Рашидов, нито в новата методика за пресмятане на делегираните бюджети, въведена едва миналия юли. "Затъването" на държавните театри се дължи на лошо управление.

Не така смята директорът на една от застрашените сцени и единствен държавен театър в Северозападна България - Врачанският. Анастас Попдимитров е негов директор от 20 години, а в качеството си на председател на Българска асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) – и част от експертния съвет за театралната реформа към министъра на културата. Не бива да се подвеждаме, че са разплатени всички загуби на театрите, посочи пред "Дневник" той.

Министерството опрости вече заплатените средства от фонд "работна заплата". Във Враца те са най-малко - 170 хиляди лв, но сцената дължи още 30 хиляди за хонорари, режийни и други разходи, които трябва да върне разсрочено до края на годината. Всички те са натрупани във второто полугодие на 2015 г. - или откакто влязоха в сила новите правила за финансирането на театрите.

Проблемът е именно в методиката

"Тя има повече логика, отколкото старата - практически намалява възможностите за злоупотреби за приписването на повече публика отколко всъщност има, фокусирайки се върху цената на билета. Справедливостта и плюсът е до тук", каза пред "Дневник" директорът.

От 1 юли миналата година министерството смени базата, на която дофинансира представленията в държавните театри. Ако преди драматично-куклените театри получаваха от държавата 16 лв. за всеки продаден билет, сега биват дотирани с по 2,5 лв. за всеки лев приход - или в случая във Врачански театър, където билетите за драматично произведение струват 4 лв, аритметиката отчита 4х2,5+цената на билета=14 лева. При технически сложните куклени представления дотацията се понижава значително, защото билетът е по-нисък - 3 x 2,5, или 10,5 лв с цената на билета на фона на предишните 19.

Шансът театърът да увеличи приходите си, е да повиши цената на билетите. Но театри в региони като Северозападна България са длъжни да се съобразяват със социалната обстановка - а на места и лев повече е много, казва директорът. Според него един от проблемите на законодателните промени е липсата на диференциация на културните институти.

"Не е едно и също да работиш в центъра на София, Бургас и Пловдив и да работиш в центъра на нашите по-малки градове, където не се позволява повишаване на билетите. "Там, където опитахме имаше отлив. Особено при куклените представления – 4 лева. Когато имаш родител и дете, става непосилно. Хората реагираха и се отдръпнаха", обяснява Попдимитров.

Не само министерството на културата е фактор за състоянието на театралната инстуция - отношението на общината също е много важно. Общинският бюджет за театъра през 2015 година възлиза на 90 хил.лева, а през 2016 г. първоначално е сведен до 30 хил. - при 150 хил. нужда по преценка на Попдимитров. Сградата на театъра не се поддържа от общината, което би трябвало да влиза в задълженията й - битовите разходи и извършените ремотни дейности са за сметка на продадените билети.

"След като свиках повторно общинския съвет, той разбра, че театърът не може да функционира с толкова понижени финанси. След срещата бюджетът достигна 80 хил. лева. Но само сметките за ток възлизат на 90 хил.лева", допълва той.

Затова единственият изход е съкращения на художествения състав. Техническият персонал вече е сведен до минимум: "Всеки съвместява две дейности. Енергитикът е и механик на сценични съоръжения. Реквизиторът е и помощник – режисьор". Според Попдимитров градовете се обричат на малки, непълноценни трупи, които няма да могат да постигат целите на репертоарен театър.

През последната една година във Врачанския театър да изиграни 234 представления, по пет на седмица. В програмата са включени пиеси, които жънат успех не само на родна почва, а и навън като " Съвсем проста история" , "Рейс" , комедията "Шекспир – събрани съчинения" и други пиеси, познати не само на врачани. "Не съм склонен да осакатявам театъра и да го въвеждам в режим на оцеляване от гледна точка на свиване на дейността, снижаване на художествените критерии и вкарване на някакви изкуствени методи от типа на тези мечки, познати от телевизиите, които да водят след себе си публика, а всъщност нивото на театъра и местните актьори да бъде съмнително," казва Анастас Попдимитров.

Той се гордее с традициите на театъра, който е привлекателнно място за млади актьори от други градове, които навлизат в кариерата. Те с удоволствие идват тук, навлизат в професията и скоро се завръщат в София. Фестивалът на малките театрални форми, познат в цял свят, е най-старият в България с близо 40-годишна история. Театърът участва в международни фестивали и театрални форуми.

Всички тези фактори по света се ползват за преценка на качеството на театралната постановка. И въпреки, че фигурират и в оценяването на министерството на културата, не водят след себе си допълнително финансиране."Готвените промени в закона, забележете, са отново само финансови. Никой не се интересува от качеството на продукта", подчертава Попдимитров. И това е един от големите проблеми на цялата реформа. Идеята за отворени сцени на проектен принцип според него също е нож с две остриета.

"Ще има проектно начало, но достатъчно ли ще бъде да има два проекта в този регион за годината? Тези проекти ще отговарят ли на спецификата на региона?", пита той. "Този конкурс ще следи интересът на масата. Ще се отработват вече познатите практики. Сериозните спектакли ще се отбягват, за сметка на комедиите с известни актьори."

Изкуството, според него, трябва да води публиката, а не да се води по вкуса на публиката.

39 хиляди души са посетили Врачанския театър миналата година - при население от 61 хиляди души, което не е много и според Анастас Попдимитров. Напоследък обаче той е станал неочаквано популярен: "Спират ме по улицата и ме питат: "Какво стана? – Театъра ли ще ликвидират?" Това са хора, които не са посещавали театъра от 20 години. Бих ги призовал да идват по-често. За да видят за какво става дума. И не само, когато идва Асен Блатечки, който аз много харесвам. Тук има прекрасни актьори, и в голямата си част са млади хора."

"Докато говорим само за пари, винаги ще има проблем", обобщава Анастас Попдимитров. "Преди 2 години предишният кабинет направи същото – опрости тези преходни остатъци. При Враца – не, защото нямаше. За две години и половина отново се натрупаха същите преходни остатъци. При динамична смяна на мениджъри, директори. Проблемът не е в директора, проблемът е в методиката. Тя трябва да отчете какво изкуство се създава, къде се създава и какъв е приоритетът на държавата да го поддържа," обобщава директорът.
Въпросът правилно ли е финансовият показател да бъде единственият измерител за успеваемостта на театрите остава.

 Източник-  http://www.dnevnik.bg                             

10 March, 17:05 | 521 четения [Принтирай | Изпрати | виж всички новини]







 

 

© 2009 Информационна агенция "Враца плюс" - вести от Дунава до Балкана
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio