Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Краезнание Враца

Митко Митев – 100 години от рождението на един необикновен юрист

  19.11.2026 23:27
Митко Митев – 100 години от рождението на един необикновен юрист

Митко Иванов Митев е роден на 20.11.1926 г. в село Соколаре, област Враца. Расте и се възпитава в добра семейна среда - в материално и духовно отношение, което подпомага израстването му като добър гражданин с похвално трудолюбие, с чувство за справедливост, добронамереност и уважение към хората. Прогимназиалното си образование получава в село Соколаре под строгия контрол на баща си - учителя Иван Пенчев и чичо си Петко Пенчев, директор на училището.

 Следва обучение в реалния курс на Врачанската мъжка гимназия. Поради бомбардировките над Враца в началото на 1944 г.,  последният гимназиален клас завършва в Бяла Слатина. Тук взема и първите си уроци по цигулка.

Юридическо образование Митко Митев получава в Софийския държавен университет в трудните първи години след 09.09.1944 г. Успоредно със следването се включва в културния живот с участие в хор „Родна песен", младежки хор „Лиляна Димитрова" и в читалище „Петър Берон". В този период взема участие и в две национални студентски бригади за изграждане на Димитровград и ж.п. линията Перник - Волуяк. Непосредствено след приключване на висшето образование е мобилизиран в Трудови войски.

Професионалната си практика като юрист Митко Митев започва като стажант - съдия в Окръжен съд - Видин. След успешно взет държавен изпит работи последователно в няколко предприятия в Бяла Слатина - Районен кооперативен съюз /РКС/, ДИП „Пионер", ДИП „9-ти септември".

 През 1966 г. постъпва на работа в Окръжен държавен арбитраж - Враца -последователно като арбитър и главен арбитър.

След закриването на институцията през 1992 г. работи в Окръжен съд - Враца като председател на Гражданската колегия.

Оценката за работата му през годините по утвърждаване на правовия ред и върховенството на закона намира израз в много отличия: „Орден на труда" - златен (1987 г.), юбилеен медал „1300 години България" (1981 г.), орден „Кирил и Методий" - III-та степен (1972 г.), сребърна значка на Съюза на юристите в България (1977 г.), почетна грамота на Адвокатската колегия за принос в развитието и утвърждаването на адвокатурата във Врачанска област.

Юридическата си дейност Митко Митев приключва на 01.01.2008 г. Значителна част от изключително плодотворния живот на Митко Митев заема и обществената му дейност. Свързан с песента от най-ранна възраст, в първо отделение се научава да свири на цигулка, малко по-късно се включва в ученическия хор. От 1949 г. е член на Хоровия самодеен ансамбъл „Росна китка”.

Привързаността към хоровото пеене остава за цял живот. По време на 10-годишния престой в Бяла Слатина след завършване на висшето образование заедно с К. Трайков, Цанко Бозайников и П. Ганов създават инструментален състав към изградения четиригласен хор за школувано пеене в РКС. По същото време се възражда певческата самодейност, умножават се танцовите състави в града. Трайни успехи бележи театралната самодейност на читалището в Бяла Слатина. Митко Митев е пряк участник в организацията на хора, танцовите състави, групите за народно пеене и същевременно активен член на читалищното настоятелство.

Непосредствено след постъпване на работа в Държавния арбитраж във Враца Митко Митев се включва в дейността на читалище „Развитие". В основата на афинитета му към каузата на тази уникална за България форма на сдружаване е примерът на неговия баща - дългогодишен председател на читалището в Соколаре. На общо отчетно-изборно събрание през 1966 г. Митко Митев е избран за заместник-председател на читалище „Развитие", на който пост остава в продължение на 30 години. Читалищната му дейност във Враца съвпада със своеобразен подем на хоровото пеене и художествената самодейност като цяло. Изградени са голям смесен, камерен и два хорови състава със самостоятелни програми. Многобройни са фестивалните награди, задграничните турнета в Русия, Унгария, Италия и др. Като изпълнител Митев участва в хор „Орфей".

Признание за многостранната му читалищна и обществена дейност са множеството отличия: почетен член на читалище „Развитие" - Враца (1995 г.), грамоти от Центъра за художествена самодейност - София, читалище „Развитие" - Бяла Слатина, Градски съвет за изкуство и култура - Враца, Регионален исторически музей - Враца и др.

След пенсионирането си Митко Митев по собствените му думи се опитва да сложи ред в регистрирането на новите потомци към родовото дърво, изследвано от баща му за 1732 - 1965 г., които са не по-малко от 50 човека, пръснати из цяла България, че и извън нея. Едновременно с това подпомага читалищното настоятелство в изпълнение на текущите задачи, когато има нужда от това".

В началото на 50-те години Митко Митев сключва брак с Маргарита Пенева Митева. Родом от Ямбол, с бащина фамилия Константинова. Тя също произхожда от учителско семейство, което обяснява сходството във възпитанието и ценностите, които споделят. С придобити специалности в Софийския университет по „Философия" и „История", тя е дългогодишен преподавател в гимназии в Бяла Слатина и Враца,  в Института за детски учителки във Враца. Носител е на орден „Кирил и Методий" - II-ра степен. 

От брака им се раждат Лилия /1953 г./ - специалист-офталмолог и Иво /1958 г./ - машинен инженер.

Митко Иванов Митев лично дарява своите документи в Държавен архив – Враца, регистрирани в личен фонд №1440.  Документите съдържат материали от биографичен характер, от служебната и обществената му дейност, фотодокументи, лична кореспонденция, както и документи на съпругата му.

Изготвил: Лора КАРАНАЧЕВА, Държавен архив - Враца

Последни
Анкета
Кой е най-големият проблем на България в момента?

Резултати