Становище и предложения след заседание на КСНС на тема „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна“
Войната на Русия срещу Украйна доведе до значително влошаване на средата за сигурност в района на Черно море. Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна и с оглед на възникналите през последните дни инциденти в Черно море.
В рамките на заседанието бе констатирана ескалация на военните действия в конфликта между Руската Федерация и Украйна, която застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион. Налице е тенденция за нарастване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, водещи до повреда и потапяне на морските съдове и загуба на човешки живот. Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване.
Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличи заплахите за критичната инфраструктура на Република България, намиращи се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната. С оглед на инцидентите в стратегически обекти на българската отбранителна индустрия беше отчетено, че пред страната ни са налице сериозни предизвикателства в осигуряване защитата на критичната инфраструктура.
Отчетено беше, че настоящите рискове и заплахи за морската сигурност и критична инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията.
В рамките на заседанието беше постигнато съгласие за продължаване на изпълнението на приетите от Министерски съвет мерки за противодействие на посочените заплахи. Беше идентифицирана необходимостта от извършване на анализ относно промени в нормативната уредба, които да подпомогнат изпълнението на тези мерки.
Членовете на КСНС се обединиха около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт:
Консултативният съвет за национална сигурност категорично осъжда ударите по търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителя на ударите. След приключване на проверката изпълнителната власт да уведоми обществеността за резултатите.
Най-големите гаранции за нашата сигурност са незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес.
Продължаване на изпълнението на взетите от изпълнителната власт мерки за противодействие на рисковете и заплахите.
Усилване на мерките за морска осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение.
Ускоряване на процесите за модернизация на въоръжените сили с цел придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие. В тясно сътрудничество с НАТО и ЕС.
Изпълнителната власт да анализира и предложи на вниманието на Народното събрание, промени в съществуващата нормативна база с цел подпомагане мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране морската сигурност на страната.
Поддържане във висока степен на готовност на националната система за търсене и спасяване по море.
По отношение на НАТО:
България да задейства капацитета си на пълноправен член на ЕС и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологичните интереси, както и стабилността на региона.
Чрез дейността на НАТО за повишена бдителност „Източен страж“ съществува възможност за искане от наша страна за увеличаване приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион.
Задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителна система, антидрон системите в контекста на НАТО за засилено предно присъствие. Предложенията не нарушават споразуменията от Монтрьо.
Свикването на консултации по член 4 на този етап е непродуктивно, тъй като бе възприет подход подобни инциденти единствено да бъдат обсъждани в рамките на Северноатлантическия съвет и няма да доведе до нови мерки.
По отношение на ЕС:
България да предложи на ЕС да бъде разработен рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия си подход към Черноморския регион. ЕС определя морската сигурност като един от основните стълбове на своята черноморска стратегия и предвижда създаването на черноморски хъб за сигурност, но е необходима повече конкретика.
При необходимост да се задейства Механизмът за гражданска защита заради екологичен риск.
Задействане на инструментите за наблюдение и на сателитния център на ЕС за индикация на заплахите.
Финансови компенсации за понесени загуби.
България спешно да предприеме консултации с Румъния и Турция за общи действия за спиране на атаките по търговски кораби в Черно море и за гарантиране на безопасността на корабоплаването.
България да поеме активна роля за преговори и намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море, за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност.
Темата за Черно море, рисковете, заплахите и решенията за безопасност да бъдат представени на всички европейски формати, в които България участва, най-вече на предстоящата Среща на върха на ЕС на 16 октомври.
По отношение на ООН:
Отправяне на искане за задействане на механизмите на Международната морска организация на ООН за технически и правен анализ на инцидентите.
Резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването в Черно море.
Становището и предложенията не бяха подкрепени от представителите на ПГ на „Движение за права и свободи – ДПС“, „Демократична България“, „Продължаваме промяна“, „Възраждане“.
