На 17 -ти септември Православната църква почита светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София.
По традиция за този светъл празник се приготвя вкусна трапеза с домашни ястия, а имен ден честват хиляди българи с имената Вяра, Надежда, Любов, София и техните производни.
За празника има три любопитни поверия:
Според народните традиции за празника се месят обредни хлябове, които се раздават заедно с плодове, характерни за сезона. Питките и плодовете се раздават за здраве, изобилие и късмет.
На този ден е хубаво всеки да прояви някакъв жест на милосърдие, гласи поверие. Ако направим добро на човек, изпаднал в беда, ще се радваме на късмет.
Друго народно поверие гласи, че на този ден гостенин не се връща, а се посреща с питка и плодове.
Легендата за празника
София била благочестива християнка. Нейното име значи „мъдрост“. Била вдовица и въпреки нелекия си живот, винаги вършела добрини. София родила три дъщери, които нарекла Вяра, Надежда и Любов и които възпитала в любов към Христовата вяра. Момичетата растели в добрина и мъдрост.
Обичали да четат, прекарвали дълги часове в молитви и вършели добрини. Дъщерите на София били не само мъдри, но и много красиви. Слухът за тях бързо се разпространил и достигнал до император Адриан. Владетел, който не изповядвал Христовата вяра и се молел на други богове. Той заповядал да повикат момичетата и майка им, за да се убеди в тяхната мъдрост и красота.
Когато разбрал, че те са силно вярващи и праведни, се опитал да им предложи много блага, за да се откажат от вярата си. Вяра, Надежда и Любов отказали да се подчинят на волята на Адриан. Владетелят ги подложил на жестоки мъчения, от които те излизали невредими. Накрая сестрите били посечени. Тяхната майка София прибрала телата им и ги погребала с всички почести.
