Бюджетът за 2026 година беше приет. С това се слага и край на бюджетната процедура. Днес депутатите гласуваха окончателно текстовете по план-сметката.
Заради превишението на разходите над приходите от 1 август влизат в сила мерки, които да осигурят допълнителни постъпления в хазната. И максималният, и минималните осигурителни прагове се повишават. Така и работещите, и работодателите ще плащат повече за осигуровки.
Прави се и първа стъпка държавните служители да поемат сами осигуровките си, като заплатите им ще бъдат компенсирани, така че да не намалеят.
От следващия месец ще плащаме повече и за винетки. По-скъпи ще са и цигарите, заради повишаване на акциза.
Разходите за издръжка на обществения сектор трябва да се свият с 10%, като всяко ведомство ще решава дали да оптимизира работата си, или да прави съкращения. Управляващите обаче отказаха идеята да се сложи таван за заплатите на ръководствата на държавните дружества.
Според управляващите от „Прогресивна България” новата план-сметка е реална стъпка към възстановяване на финансовата стабилност на България след години натрупани структурни дефицити и безконтролно нарастване на публичните разходи.
„В параметрите на бюджета за тази година, въпреки фискалните ограничения, е заложено увеличение на пенсиите със 7,8%, на заплатите в бюджетния сектор - с 5%, а на МРЗ - с 12,6% и се разширява кръгът на родители, имащи право на детски надбавки, дава се възможност на повече хора да имат лични асистенти. Предвидени са и приблизително 1,1 млрд. евро за общински проекти”, подчертават от ПГ на „Прогресивна България”.
В приетия закон за държавен бюджет е предвиден ръст от 3 460,5 млн. евро на приходите, като от тях 1 875, 5 млн. евро от националния бюджет и 1 585 млн. евро от националния бюджет. Разходната част на бюджета предвижда ръст от 3 460,5 млн. евро. Бюджетният дефицит за 2026 г. е 5,7 на сто - с 1,7% по-нисък от първоначалните изчисления, вследствие на мерките, предложени от Министерството на финансите и приети от Народното събрание и управляващото мнозинство от “Прогресивна България”.
►Мерките за намаляване на разходите включват:
Премахване на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати на едноличните държавни органи, техните заместници и председателите, зам.-председателите и членовете на колегиални държавни органи, началниците на политическите кабинети на министри и шефове на държавни агенции.
Намаляване на разходите в администрацията с 10 на сто от 1 септември 2026 г. Мярката ще продължи и през 2027 и 2028 година. От нея са изключени общините, училищата, които прилагат делегиран бюджет, лечебните заведения, секторите “Отбрана” и “Сигурност”. Запазва се размерът на възнагражденията на служителите.
Разходите за персонал, които в момента са свързани със средната работна заплата или минималната заплата по механизми, политики и нормативни разпоредби, отпадат.
Въвежда се поетапно задължението държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От 01.08.2026 г. се предвижда съотношението между осигурителя и осигуреното лице да е 80:20. От 01.01.2027 г. съотношението ще стане както за всички, които и към момента заплащат личните си осигурителни вноски - 60:40.
Намалява се държавната субсидия за политическите партии.
►Мерките за увеличение на приходите включват:
Максималният осигурителен доход става 2 300 евро, считано от 01.08.2026 г.
Повишават се минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии, които са с по-висок процент от ръста в МРЗ по предложение на министъра на труда и социалната политика, считано от 01.08.2026 г.
Приоритет, около който се обединиха и управляващи, и опозиция, е осигуряването на средства за ремонта на паметника на връх Шипка. По предложение на ПГ “Прогресивна България” 2 млн. евро ще бъдат прехвърлени от бюджета на Народното събрание към този на Министерството на културата за ремонта на монумента.
Сред приоритетите, заложени в бюджета, е и изсветляването на сивия сектор - усъвършенстване на фискалния контрол върху стоките с висок фискален риск, дигитален контрол върху веригата на доставки на горива и засилен контрол върху електронната търговия.
Мерките по отношение на хазарта включват блокиране на плащания от и към нелегални хазартни сайтове от банки и други мобилни оператори, блокиране на хазартни сайтове от мобилни оператори и интернет доставчици. Въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазарта за афилиейт оператори, които популяризират хазартни игри на лицензирани оператори на територията на Република България.
Въвеждане на двукомпонентна държавна такса върху комисионното възнаграждение на афилиейт операторите въз основа на предварително договорени показатели за ефективност. С цел повишаване на събираемостта на данъчните приходи и предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци се предлага въвеждане на двукомпонентна държавна такса, състояща се от годишна такса в размер на 6 000 евро, и променлива част в размер на 10 на сто върху стойността на комисионното възнаграждение, обвързано с резултати.
„Заложените мерки ограничават темпа на нарастване на разходите, увеличават приходите и същевременно гарантират доходите на българските граждани. От “Прогресивна България” са категорични, че икономиката не трябва да плаща цената на натрупаните през последните години финансови дисбаланси. Именно затова бюджетът предвижда разплащане на вече започнати инвестиционни проекти и изпълнение на поетите ангажименти към бизнеса и общините. Ние от „Прогресивна България“ ще търсим справедлив подход за разпределение на обществените ресурси, чрез който да постигнем управленската си цел за ускорено икономическо развитие за цялото общество, така че да се усети като подобряване на качеството на живот от всеки”, посочи вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в края на дебатите по бюджета за 2026 г.”, пишат в прессъобщението си от партията на Румен Радев.
От ПГ “Прогресивна България” отбелязват още, че бюджетът поставя началото на средносрочен план за връщане на дефицита към устойчиви нива чрез последователни мерки през 2027 и 2028 година.
В сряда дебатите по бюджета продължиха 13 часа, като предизвикаха спорове в пленарната зала.
