Празничен концерт с блестящи солисти и Симфониета-Враца на 15 юли в залата на Национална музикална академия в София
Солисти в специалната вечер, посветена на 270-тата годишнина от рождението на В. А. Моцарт ще бъдат блестящите български пианистки, очаквани гости на много наши и международни сцени - Надежда Цанова и Надежда Йоцова. Заедно със Симфониета-Враца и диригента Христо Павлов, те ще представят пред софийската публика изключителна програма с клавирните концерти за две пиана от В. А. Моцарт и Й. С. Бах.
В концерта на 15 юли от 19.00ч. в залата на НМА „Проф. Панчо Валдигеров“ ще чуем още и Й. Хайдн (1732-1809) - Симфония № 96 в Ре мажор (Hob. I:96)
Вход 10 евро /билети преди началото на концерта/ За учащи, студенти и пенсионери - вход свободен.
ПРАЗНИЧЕН КОНЦЕРТ
по повод 270-тата годишнина от рождението на В. А. Моцарт
15 юли, 19.00ч. зала НМА "Проф. Панчо Владигеров", бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ 94
Солисти:
Надежда Цанова и Надежда Йоцова
(пиано)
Симфониета Враца
с диригент: Христо Павлов
Водещ:
Ирена Гъделева
В програмата :
Й. С. Бах (1685-1750) – Концерт за две пиана, струнни и бассо континуо в до минор, BWV 1062 (290 години от създаването му)
Й. Хайдн (1732-1809) - Симфония № 96 в Ре мажор (Hob. I:96)
В. А. Моцарт (1756-1791) – Концерт за две пиана и оркестър № 10 в Ми бемол мажор, KV. 365
Графичен дизайн: Theodora Nishkoff @theodora.nishkoff
Концертът се осъществява с любезното съдействие на Национален Фонд Култура.
Концерт за две пиана, струнни и бассо континуо в до минор Й. С. Бах композира повечето си инструментални концерти в периода 1717–1723 г., когато работи в двора на Леополд фон Анхалт в Кьотен, но едно изключение прави концертът за две цигулки в ре минор (BWV 1043) , датиращ ок. 1730г. Това е един от най-ярките примери на бароковото композиторско майсторство и от знаковите творби на Бах. През 1736г. композиторът, имал навик да претворява успешните си произведения за различни инструменти и форми, аранжира произведението в концерт за два клавесина, струнни и континуо, транспониран в до минор (BWV 1062). Частите му са: I. [без означение на темпо] II. Andante e piano III. Allegro assai
Симфония №96 в ре мажор (Hob. I:96) от родения през 1732г. Франц Йозеф Хайдн е известна с популярното си прозвище „Чудото“. Тя е композирана през 1791 г. като част от първата му успешна серия симфонии по време на неговите гостувания в Лондон. [1, 2] Произведението е класически структурирано в четири части: [1] I. Adagio – Allegro (Тържествено въведение, преминаващо в бърз и жизнерадостен ход) II. Andante (Лирична и мелодична част) III. Menuet & Trio: Allegretto (Елегантно и танцувално менуе) IV. Finale: Vivace (Бърз, игрив и брилянтен завършек) Интересен факт около името „Чудото“ е, че според легендата по време на лондонската премиера огромен полилей паднал от тавана на концертната зала. Публиката се втурнала напред, за да избегне удара, и така по чудо никой не пострадал. По-късно се оказва, че този инцидент се е случил по време на изпълнение на друга негова симфония (вероятно №102), но прозвището остава трайно свързано с 96-та.
Концертът за две пиана и оркестър в ми бемол мажор № 10 (KV 365) на В. А. Моцарт - един уникат в творчеството на автора. Човек може лесно да си представи повода за написването му през ок. 1779г. – за собствено забавление на тогава вече около 30- годишният Волфганг и неговата с 4 години по-голяма сестра Мария Анна, по прякор Наннерл (1751-1829). И двамата "вундеркинди", от ранна възраст биват водени от баща им Леополд на гастроли из цяла Европа. Но това забавление е по-скоро утеха за семейството, тъй като само година преди това почива майка им. В допълнение към белязания от загуба и скръб период, Волфганг тъкмо се е завърнал вкъщи в Залцбург от неуспешно реализирано турне из Европа, което ще остане и неговия последен голям гастрол. Докато в блестящия ми бемол мажор на игривото сонатно Алегро, изпълнено с шеги и закачки между солиращите инструменти, няма нито спомен от болезнени емоции. Дори в минорния среден дял на бавната част не се усеща никаква тъга. Не може да се отрече този забележителен и отличителен белег на композитора да преобразява личните си загуби и драми в най-жизнерадостна и възвишена емоция.
Частите му са: I. Allegro (жизнерадостен, наелектризиран диалог между двете пиана в бърз ход) II. Andante (разпята лирична част) III. Rondeau. Allegro (брилянтен рондо-танц).
