Проучване сред бъдещи педагогически специалисти показва тревога от зависимостта, разсейването и липсата на контрол в дигиталната среда
Трима от всеки четирима анкетирани студенти от Филиал – Враца на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ подкрепят въвеждането на ограничения при използването на социалните мрежи. Резултатът идва в момент, когато темата за достъпа на децата и младите хора до дигиталните платформи отново е във фокуса на обществения дебат.
Данните са от анкетно проучване сред студенти, проведено в рамките на проект „Образовани за образованието“, който се реализира от Българското училище за политика „Димитър Паница“ по програма Erasmus+.
Според резултатите 75% от участниците в допитването подкрепят определени ограничения за използването на социалните мрежи. Като основни проблеми студентите посочват зависимостта от тях (68.8%), разсейването (62.5%) и липсата на контрол (35%). 22.5% от анкетираните смятат, че социалните мрежи влияят отрицателно на обучението, 30% са на мнение, че влиянието е по-скоро отрицателно и само 11.3% твърдят, че социалните мрежи имат положително влияние. Този резултат е показателен, защото идва от млади хора, които са израснали със социалните мрежи и ги използват като естествена част от всекидневната комуникация. Проучването показва, че студентите ги възприемат далеч не само като средство за общуване, а и като среда, която може да влияе негативно върху вниманието и учебния процес. Темата има голямо значение за анкетираните, тъй като голяма част от тях се подготвят за професии в сферата на педагогиката.
Други данни от изследването сочат сходно разминаване и по отношение на изкуствения интелект. Общо 95% от студентите използват AI инструменти редовно или поне понякога. В същото време значителна част от тях не познават достатъчно добре рисковете и регулациите, свързани с новите технологии. Анализът на свободните отговори показва, че младите хора не възприемат изкуствения интелект безкритично, а проявяват интерес към етичните и практическите аспекти на неговото приложение. Те поставят въпроси, свързани с границите на използването му, начините за неговото отговорно и ефективно прилагане, както и за потенциалните му положителни и отрицателни ефекти върху образователния процес.
Наред с тревогите за социалните мрежи и изкуствения интелект, проучването откроява и ясно изразена потребност от повече практика в образованието. Сред най-често посочваните очаквания са практически примери, анализ на реални казуси и срещи с професионалисти. Данните отчитат висока информираност на студентите по образователни теми. 80% от анкетираните се самооценяват като добре или много добре запознати с ролята на институциите в образованието. Общо 88,8% са чували за актуални теми като нови учебни предмети, промени в оценяването и ограничения върху използването на телефони в училище. Само 16,3% обаче заявяват, че напълно разбират предлагани промени. Най-често студентите посочват, че им липсват практически примери, достъпни обяснения и възможности да задават въпроси. Над половината признават също, че са слабо запознати или изобщо не познават европейските образователни политики.
Резултатите от проучването ще бъдат използвани при подготовката на среща по въпросите на образованието, която ще се проведе през есента във Враца. Срещата е част от проекта „Образовани за образованието“ на Българското училище за политика.
