Родолюбците учители - Ганчо Каменов, Асен Георгиев от Чирен и Делчо Радулчев от с. Петърч - Пирдопско, през 1906 г. с възрожденски ентусиазъм слагат началото на чиренското читалище "Пробуждане". Читалището по това време няма собствена сграда, за своята дейност използва сградата на старото училище, което се е намирало през улицата до камбанарията - едноетажна постройка с четири класни стаи и учителска стая. Чрез дарения се осигуряват средства за закупуване на книги, вестници. Изнасят се беседи, организират се вечеринки. Съпругите на учителите - Райна Каменова и Дидка Георгиева активно работят за приобщаването на жените в селото към дейностите на читалището. С помощта на читалищното настоятелство, читалището създава и първите самодейни колективи. Поставят се първите театрални представления -"Хан Татар", "Службогонци","Боряна", които са се играели в една от стаите на старото училище. Сцената представлявала подиум, скован от дъски, а за декори служели черги и чулове. Представленията били истински празник за селото.
През тези години библиотеката се намирала в една стая на общината. Дейността е била ограничена от липса на помещения, но любовта към книгата на библиотекарите Христо Георгиев, Спас Петров, Илия Моляшки, Димитър Мицев, Иван Слугарски, Димитър Ценов, Цеко Василев създава библиотека с уникални книги от българската, руската и световна класика. През 1934 г. под ръководството на председателя Асен Тренев и Христо Вачев, с активната помощ на населението и младежки ентусиазъм се изгражда нова читалищна сграда. С лични средства от 17 000 лева на Асен Тренев и дарения от населението - тухли, вар, пясък, и под ръководството на майстор Андрей Гунчов -бай Дешко, в градинката пред входа на сегашното кметство, се издига читалищната сграда.
През 1969 г. Иван Василев, кмет на селото по това време, прави първата копка за построяването на нова, модерна и голяма читалищна сграда. В Държавен архив – Враца е съхранен документ, свидетелстващ за всеотдайността на местното население при изграждането на новата читалищна сграда. Строителната бригада среща трудности, тъй като определеният терен е скалист, липсва механизация, почти всичко се прави ръчно. Жителите на селото се включват с безвъзмезден труд, особено при построяването на бетонните плочи и стълбищата. Изгражда се първия етаж и строителството се спира, тъй като строителната бригада е прехвърлена на други спешни обекти. Под влияние на атмосферните условия, построеното започва да се руши, местните ръководители тръгват по окръжните институции, за да търсят начин да се поднови строителството. След две години строителството се подновява, Окръжният народен съвет във Враца отпуска средствата, които недостигат и строежът отново спира. Така строителството продължава 10 години и през 1979 г. изцяло завършва. Новата читалищна сграда е просторна, разполага с библиотека, репетиционни, съвременен киносалон, сцена за театрални постановки и други големи помещения. Сградата е общинска собственост.
Интерес представляват два документа от фонда на читалището, които ни представят две версии за възникването на селище Чирен. Според единият: от показанията на столетници, родени към 1800 година, които помнели Чирен с около 40 къщи, казвали, че им е разказвано от техните бащи и деди, че към 1 790 г. идват трима турци, събират хората из района (най-много били около Понора) и им казали, че трябва да образуват село. Дошли при извора, единият турчин забил ятагана си и той потънал до дръжката (чирена) и казал: „Това село ще се казва Чирен!“. След това започнали да се строят къщи до извора. Фамилиите, които образували първоначално селото са Юговци, Младжовци, Кьосаците, Поповци, Пиянците, Ценчовци, Чегръмовци, Черняците. Първа фамилията Юговци е изградила от извора кладенец, който е просъществувал до 1895 г., когато е направена голямата чешма.
Другият възглед за възникването на селото е, че плодородните ниви, пещерите и скалите са привлекли от най-ранни времена човека, тук има следи от траки, римляни. Калето е било укрепена наблюдателница с християнска черква към нея. Името на селото трябва да се търси в старобългарската дума „чир“ – висока лъка с извор, или в турската дума „чаир“ – пасище, или в латинската дума „чичера“ – високо място за наблюдение – каквото е било Калето.
Читалището развива активна дейност още в първите години на съществуването си. От 1918 г. до 1923 г. постоянно се изнасят сказки, набавят се първите литературни томове от Толстой, Достоевски, Горки. От 1923 до 1934 г. системно се организират вечеринки, утра, забави, представят се пиеси, вечерният университет изнася реферати. Към читалището се сформира малък струнен оркестър от самодейците: учителят Спас Петров с цигулка, Иван Ганчев – китара и Славейко Митов Иванов с мандолина.
След 9 септември 1944 г. дейността на читалището e съобразена със социалистическата идеология, но въпреки това то продължава да бъде неизчерпаем източник на култура и просвета за чиренските жители. Сформирани са състави за народни танци, народни песни. Театралната трупа представя пиесите „Свекърва“, „Боряна“, „Жени с минало“, „Когато гръм удари“, „Блокада“, „Тревога“, представления се изнасят и в съседните села Лиляче, Баница, Девене.
Хоровата дейност също се развива и получава успехи. Хористите имат концертни изяви освен в селото и на Ботевите тържества, на срещите на първенците в местността „Леденика“, на националния пещерняшки събор в местността „Понора“, при откриването на газоразпределителната станция – Чирен. На прегледите на Петия републикански фестивал на художествената самодейност, хорът получава званието „Хор – отличник“, за което е награден с екскурзия до бившия СССР.
Танцовият състав, ръководен от Игнат Първолов се изявява и на прегледите в Три кладенци, Криводол и Враца, където не един път заема първо място.
Читалищната библиотека се ръководи от Христо Василев повече от 20 години, към 1981 г. наброява 23 000 тома научна, художествена и детска литература. Получават се 62 вида вестници и списания.
С Указ № 1177 от 15 юни 1981 г. Държавният съвет на Народна Република България награждава читалище „Пробуждане“ в с. Чирен с орден „Кирил и Методий“ – II степен – „за дългогодишна активна народополезна културно-просветна дейност и във връзка със 75 години от създаването му.“
През 1986 г. читалището приема свой Устав. Документът определя читалището като самоуправляващо се културно-просветно сдружение, в чиято дейност могат да участват всички без оглед на възраст, пол, политически и религиозни убеждения и етническо самосъзнание. „Целта на читалището е да задоволява потребностите на жителите на селото, свързани с развитие и обогатяване на културния живот, опазване на обичаите и традициите на българския народ, разширяване на знанието на жителите на селото и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.“ В чл. 23 от Устава се определя и празника на читалището – „24 май – Денят на светите братя „Кирил и Методий и Славянската писменост, на Българската просвета и култура“.
С Решение № 33/15. 04.1998 г. на Врачански окръжен съд се прави първата регистрация на читалището. С докладна записка №137/27.03.2000 г. на Кмета на с. Чирен и и Акт № 159 за общинска собственост сградата е предоставена за ползване от читалището. Председатели на читалището до 1988 г. са били Стоян Стоянов, Георги Петрински, Асен Тренев, Славейко Митов, Ангел Манчев, Цено Конджов, Ангел Недялков, Димитър Ценев . От 1906 читалището не е прекъсвало своята дейност и не се е обединявало с други читалища.
Създадено от прозорливи патриоти, радетели за българската култура, читалището в с. Чирен винаги е било неизчерпаем източник на знания, просвещение, широко поле за духовна изява.
Изготвил: Йоанна ПЕТРОВА, Държавен архив – Враца, 2026 г.
Използвани документи от фонд 1410.
--230.webp)
