Променят законите за защита на конкуренцията и потребителите
От "Прогресивна България" днес представиха първите законопроекти, които са внесли за гласуване в Народното събрание. Те са насочени към овладяване на инфлацията.
"Днес в Народното събрание внесохме два законопроекта, които целят промени в два много сериозни български закона, това е Законът за защита на конкуренцията и Законът за защита на потребителите", заяви депутатът от "Прогресивна България" Явор Гечев.
В законопроекта за промени в Закона за защита на конкуренцията от "Прогресивна България" предлагат досегашните 13 нелоялни търговски практики да се разширят и допълнят и да станат 33. Освен това всяка продукция по цялата верига на доставки ще трябва да бъде документирана.
"Има няколко фактора, които вдигат цените. Единият от факторите, разбира се, е оправдан и той е високите цени на горивата, да речем, войните и други логистични канали. Но има и част на повишаване на цените, в която се касае за спекула, макар че няма определение за спекула. Ние смятаме, а и българското общество смята, че редица от цените, които ние наблюдаваме в магазинните мрежи, в аптеките, в различни пазарни сегменти при търговията на дребно и на едро, се касае за, прекалено високи цени, които не могат да бъдат оправдани. В тази връзка тези два закона касаят минимизиране на риска, изчистване на всички нелоялни търговски практики, които могат да повишават такъв тип надценки, които са неоправдани и не касаят нормални положения на пазара", посочи Гечев.
"Досегашните 13 изброени конкретни нелоялни търговски практики в така наречения черен списък, ние конкретно допълваме нелоялните търговски практики, стигайки до 33. Тези нелоялни търговски практики са доказани и от двата анализа на Комисията за защита на конкуренцията, както и от обществото при дългите дискусии и предишни законопроекти, които виждахме и не видяха бял свят. Ние конкретно разширяваме този списък, като целим пълното изсветляване по отношение на нелоялните търговски практики. Вкарваме понятието на доказване на прекомерно висока цена. А вторият компонент освен нелоялните търговски практики, които ще можете да ги видите конкретно в законопроекта и тогава по-подробно да коментираме, вторият аспект на промените е така нареченият регистър за проследимост. По цялата верига, касаещ търговията на едро. Там се въвежда цялостен регистър, който всяка продукция по цялата верига започва да бъде документирана. Но сме измислили вариант, в който това на практика да не попречи с прекомерна тежест на търговците. Тоест всяка стока евентуално, която влезе през границата на държавата, или всеки търговец на българска стока, който я пусне, изключваме земеделските производители от този регистър, трябва съответно да я отрази в даден регистър", поясни Гечев.
"Третият аспект е заимстван от германското законодателство, конкретно казвам от германското, въпреки че всички практики, които сме разработили, са проучени много добре всички европейски примери на водещите държави, които прилагат такъв тип механизми и то е за съвместно монополно положение. Когато няколко субекта на пазара, независимо че те не са търговски или свързани като собственост и не са се договаряли изрично, те притежават такова пазарна сила, която им дава възможност на практика да огъват пазарните отношения и да създават аномалии в нормалната традиция на цените. Съответно това ще го видите вътре, като се вкарва и понятието прекомерно високи цени. Така даваме правомощията на Комисия за защита на конкуренцията да изисква формулирането на тези цени по веригата и доказване на структурата, защо са образувани. Дотук ние смятаме, че регулаторите нямаха достатъчно инструментариум да се борят с тоя тип практики. След въвеждането на този закон смятаме, че регулаторите ще могат да работят по много по-различен начин и да доказват прозрачността на пазара и включително това как се формулират определените цени", отчете Гечев.
"Това, което трябва да се знае е, че ценообразуването в България има най-общо казано два компонента. Първият е между производител или доставчик и търговска верига. Той е основно в прерогативите на КЗК - нелоялните търговски практики, които позволяват на търговските вериги да извиват ръцете на български производители и доставчици. Ние не искаме да извиваме ръцете на веригите, искаме те да не извиват ръцете на потребителите и на производителите. Втори елемент от ценообразуването касае частта търговска верига - финален потребител и там компетенцията е преди всичко на Комисията за защита на потребителите. Затова предлагаме промени и в този закон. Те са отново в няколко насоки. На първо място удължаваме действието на Закона за еврото, който иначе би трябвало да изтече в началото на август. Две основни неща от този закон са ключови и ние ги удължаваме за една година напред. Първото е задължението на големите търговски вериги с оборот над десет милиона евро да продължат да предоставят ежедневно информация за цените на артикулите. Ние ще вземем тази информация, ще я агрегираме, ще я направим много по-използваема както за регулаторите, така и за обикновения човек", заяви депутатът от "Прогресивна България" Константин Проданов.
"Вторият момент е удължаваме изискването за обосновка при покачване на цените, което фигурира и в сегашния Закон за еврото. Много е важно тези изисквания да продължат да функционират и след осми август, защото ефектите от приемането на еврото все още не са изконсумирани и потенциалните пречки и проблеми, свързани с ценовото адаптиране, продължават и най-вероятно ще продължат още няколко месеца. Увеличаваме най-общо казано двойно глобите, които КЗП има право да налага, за да може те също да имат реално дисциплиниращ ефект по отношение на нарушителите. КЗК вече има тези правомощия. Те вече имат право да налагат глоби до десет процента от оборота, което е много значителна сума и тя наистина се надяваме да действа като усмирителна риза в добрия смисъл на думата за някой, който иска иначе да се разюзда," посочи Проданов.
"Въвеждаме понятието "справедлива цена". Тя ще се калкулира по методика, която ще се утвърди от Министерството на икономиката. Тя не представлява нито твърд таван на цената, нито твърд таван на надценката. Тя представлява нашето виждане за това колко би трябвало да бъде цената на един артикул в една нормално функционираща пазарна икономика. Има различни подходи към калкулирането ѝ, но всички те стъпват на добре установени европейски практики в държави, в които няма изкривявания на пазара. Целта е да има, от една страна, дисциплиниращ ефект по отношение на веригите и второ, при големи отклонения от нея тя да действа и като сигнален флаг, който да провокира проверки от регулаторите, които да проверят дали няма някакви проблеми с ценообразуването. Това са изцяло пазарни мерки. Няма нищо непазарно в тях", подчерта Проданов.
"Това е директно транспониране на изискването, което сега е в Закона за еврото, че когато се повишава цена, тя трябва да бъде обоснована. Тоест няма проблем. Повишете я с десет процента, но обяснете защо, кое се е повишило, кои разходи, логистиката ли е по-проблематична? Защото в момента имаме драстични ситуации", допълни Проданов.
