Денят на победата е празник по случай победата на СССР и съюзническите сили над Нацистка Германия във Втората световна война. Установен е с указ на президиума на Върховния Съвет на СССР от 8 май 1945 г. като се празнува всяка година на 9 май.
След разпадането на СССР Денят на победата остава официален празник и неработен ден в Русия и редица бивши Съветски републики като Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Молдова, Таджикистан, Туркмения, Узбекистан. През 2000 година Кнесетът приема закон за ветераните от Втората световна война и оттогава Денят на победата е официален празник в Израел.
Церемонии по капитулацията
На 30 април 1945 г. Адолф Хитлер се самоубива в бункера си в Берлин, след като изготвя завещание, в което адмирал Карл Дьониц го наследява като държавен глава с титлата президент на Райха.
Безусловното предаване на германските въоръжени сили е подписано от генерал Йодл, от името на Главно командване на Вермахта. Уолтър Бедъл Смит подписва от името на Върховния командващ на съюзническите експедиционни сили и генерал Иван Суслопаров от името на съветското висше командване. Френският генерал-лейтенант Франсоа Севез подписва като официален свидетел.
Подписването в Берлин се е състояло на 9 май 1945 г. в 00:16 местно време. Според документа капитулацията е ефективна на запад, от 8 май 1945 г. в 23:01 часа по Гринуич. Това означава, че времето на подписване и капитулацията е на 9 май в 01:01 часа по Московското време.
От тези часови разлики идват и различните дати на празнуване на Деня на победата на Изток и на Запад. Съветското правителство не прави публично признание за подписването на документа за капитулацията в Реймс, който те не признават и запазвайки първоначалните дати, обявяват Деня на победата на 9 май 1945 г.
„Германското правителство и германското висше командване, признавайки пълното поражение на германските въоръжени сили по суша, по море и въздух, обявяваме безусловното предаване на Германия“, гласи преамбюлът на историческия документ. Има три езикови версии на документа за капитулация на нацистка Германия. Руската и английската версии са единствените авторитетни.
Съветският съюз (СССР) дава най-големите жертви във Втората световна война, като общият брой на загиналите се оценява на над 26-27 милиона души. От тях около 8,7 до 10,7 милиона са военни (войници), а останалите над 15-19 милиона са цивилни жертви. Огромният брой цивилни загиват в резултат на военни действия, глад (блокадата на Ленинград) и геноцид.
Демографски срив: Загубите представляват около четвърт от населението на страната в този период. Тези жертви включват всички народи от бившия СССР, а не само етнически руснаци, но Руската федерация се приема за основен наследник на тези загуби.
В обръщението си към съветския народ на 9 май Йосиф Сталин заявява: „Настъпи великият ден на победата. Фашистка Германия, поставена на колене пред Червената армия и войските на нашите съюзници, се призна за победена и обяви своята безапелационна капитулация. С нея приключиха войните и започва периода на мирното развитие в Европа.“
По същото време на митинг в София, по повод победата над хитлеристка Германия, министър-председателят Кимон Георгиев чете прокламация на отечественофронтовското правителство.
България се включва в заключителната част на Втората световна война на страната на Съюзниците към III Украински фронт. Българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия – навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. След края на войната Първа българска армия, под ръководството на генерал Владимир Стойчев, е посрещната в столицата на 17 юни 1945 година.
Загиналите българи по време на Втората световна война са между 12 587 и 17 000 души. Официални данни от Държавна агенция „Архиви“ посочват точно 12 587 загинали военнослужещи, а общият брой, включващ над 4000 цивилни жертви от бомбардировките, достига до около 17 000 души.
Военни загуби: 12 587 българи са загинали в бойни действия.
Цивилни жертви: Над 4000 души загиват при бомбардировките на София, Враца и други градове през 1943-1944 г.
Девети май е обявен и за Ден на Европа.
Какво представлява Денят на Европа? - На 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман произнася историческа реч и представя план за по-задълбочено сътрудничество в Европа. Известна като Декларацията на Шуман, тази реч проправя пътя към нова ера на мир, интеграция и сътрудничество на целия континент, поставяйки основите на днешния Европейски съюз.
