Между зимата и пролетта: Как полярният вихър ще оформи времето в България? През първите дни на март България попада под влияние на по-студена въздушна маса
Март е месец на прехода – период, в който зимата често прави последни опити да се задържи, но слънцето вече все по-осезаемо диктува промяната. Анализът на стратосферната циркулация и състоянието на полярния вихър на ниво 10 hPa показва, че в началото на месеца вихърът е силно деформиран и изместен, с ясно изразени топли аномалии над Гренландия и Северния Атлантик и студено ядро, насочено към Европа. Тази конфигурация предполага засилена меридионална циркулация, което увеличава вероятността от студени нахлувания към Балканите в началото на март. В хода на месеца се очаква постепенно отслабване и разпадане на вихъра – естествен процес с напредването на пролетта. Това означава динамично време с чести контрасти
Първо десетдневие /1–10 март/
Късен зимен удар?
През първите дни на март България попада под влияние на по-студена въздушна маса, свързана с изместването на стратосферния студ към Източна Европа. Очакват се температури под климатичната норма, особено в Северна и Източна България.
Не са изключени снеговалежи, включително и в равнинните райони, макар и по-скоро краткотрайни. В планините ще се създадат условия за нова снежна покривка. Минималните температури в котловините могат да бъдат отрицателни, а сутрешните слани ще бъдат често явление. Това десетдневие има потенциал да донесе последен по-сериозен зимен епизод. Минимални: между –6°C и –1°C, в котловините до –8°C. Максимални: между 3°C и 8°C, в южните райони до 10°C
Второ десетдневие /11–20 март/
Повече слънце, но с динамични обрати
Около средата на месеца се очаква постепенна реорганизация и отслабване на полярния вихър. Атлантическото влияние над Европа ще се засили, а блокиращите процеси ще отслабнат.
За България това означава повишение на температурите и стойности около и малко над нормата. Дневните температури ще достигат пролетни стойности, особено в равнините и Дунавската равнина.
Времето обаче ще остане динамично. Преминаващи средиземноморски циклони могат да носят валежи – предимно от дъжд, но при краткотрайни застудявания във високите полета е възможен и мокър сняг. Контрастите между топли и по-хладни дни ще бъдат характерни. С други думи; типично мартенско време - днес ще вали сняг, а утре ще е топло. В планините рискът от лавини ще остане висок!
Минимални: между 0°C и 5°C. Максимални: между 10°C и 16°C, локално до 18°C в Южна България
Очакват се по-чести валежи, предимно от дъжд. В планините ще продължи да вали сняг, но снежната граница постепенно ще се повишава.
Трето десетдневие /21–31 март/
Пролетта поема контрола
В края на март процесът на сезонно отслабване на полярния вихър ще бъде в напреднала фаза. Студените ядра ще се изтеглят далеч на север, а над Европа ще се установява по-стабилна западна и югозападна циркулация.
В България се очакват температури над климатичната норма, повече слънчеви часове и типично пролетна динамика. Валежите ще бъдат предимно от дъжд, често под формата на краткотрайни, но интензивни пролетни превалявания.
Сутрешни слани ще са възможни само при ясно и тихо време, главно в котловините. Като цяло зимният характер ще остане в миналото, макар че кратки захлаждания не могат напълно да се изключат.
Минимални: между 4°C и 9°C
Максимални: между 15°C и 22°C, в отделни дни и до 23–24°C. Валежите ще бъдат по-скоро пролетни – краткотрайни, на места придружени от гръмотевици. Вероятността за сняг в равнинните части става минимална.
Важно!
Нека да не забравяме, че март се характеризира с чести промени на времето и те са свързани с това, че месецът е преходен между зимата и пролетта. Една важна особеност е и наличието на стратосферно затопляне.
Март е характерен с големи аномалии и с резки промени на метеорологичната обстановка. Увеличението на продължителността на деня и слънчевото греене водят до чувствително повишение на температурите, което дава голям контраст на температурите между Южна и Северна Европа. То от своя страна засилва меридионалните смущения и те така имат по-големи амплитуда. В някои години нахлуванията на арктичен въздух са толкова интензивни, че температурите са типично зимни.
