Тодоровден, известен още като Конски Великден, е един от най-обичаните и почитани празници в българския народен календар. Той се чества всяка година на първата събота от Великденските пости, през 2026 година се пада на 28 февруари. Празникът носи името на свети Теодор Тирон, който според християнската традиция е воин, мъченик и светец, почитан заради своята вяра и смелост.
Тодоровден - назад във времето
Произходът на Тодоровден може да бъде проследен до древни времена, когато конят е бил символ на сила и благородство. В миналото, този ден е бил посветен на култа към коня и е свързан с началото на земеделските работи и плодородието. Свети Теодор е смятан за покровител на конете и конниците, а празникът е бил начин да се отдаде почит на тези животни, които са имали ключова роля в живота на хората.
Поверието гласи, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лятото да се върне на Земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото, където е забоден маждракът (копието на светеца), започва да се издига пара и земята се затопля.
Традиции и обичаи на Тодоровден
Именно в чест на Свети Тодор се устройват надбягвания с коне в цялата страна, от тук и названието "Конски Великден". На Тодоровден при изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой.
Жените размесват и раздават обредни хлябове, като едновременно подскачат, бягат, имитират движението и цвиленето на конете, а от готовия хляб се дава и на животните. Вари се и жито, което се благославя в църковния храм.
След това идва ред на конните състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
Една от най-известните традиции на Тодоровден е надбягването с коне, наречено "кушия". Рано сутринта конете се кичат с пискюли и други украшения. След това мъжете от селото се събират и организират състезания с коне, като победителят получава награди и признание. Тази традиция символизира силата и издръжливостта на конете, както и уменията на техните стопани.
Тодоровден е празник, който обединява традициите и обичаите на българския народ. Той ни напомня за важността на конете и тяхната роля в нашия живот, както и за значението на плодородието и здравето.
Богатата трапеза с питка, варено жито, тодоровска леща, гъбена супа, постни сармички, постна баница и сладкиши е не само вкусна, но и символична, като носи пожелания за изобилие и щастие през цялата година.
Плодовете и сладкишите също намират своето място на празничната трапеза. Те символизират сладостта и радостта в живота. Най-често се поднасят ябълки, круши и различни видове десерти като баклава, кекс и домашни курабии.
Независимо дали сте част от селска общност или живеете в града, Тодоровден е прекрасен повод за събиране с близките и да се насладите на вкусните ястия и веселите обичаи, които този ден предлага.
