Това са трима от министрите от кабинета „Желязков", Драгомир Стойнев, Кирил Добрев, Мая Димитрова, Деян Дечев и Петър Кънев. С това си действие те не спазиха нарочно политическо решение на Изпълнителното бюро и допринесоха за нарушаване на Конституцията, в която са се клели и която гарантира всеобщо и равно изборно право на българските граждани", отбеляза Крум Зарков
Ветото на президента Илияна Йотова бе бламирано заради 8 народни представители от „БСП-Обединена левица". Това поведение е абсолютно неприемливо и те повече няма да бъдат депутати от БСП в следващия парламент.
Това заяви пред журналисти в парламента лидерът на БСП Крум Зарков след като част от депутатите от ПГ на „БСП-Обединена левица" подкрепиха промените в Изборния кодекс и отхвърлиха ветото на президента Илияна Йотова.
„Ветото на президента Илияна Йотова бе бламирано заради 8 народни представителите от „БСП-Обединена левица". Това са трима от министрите от кабинета „Желязков", Драгомир Стойнев, Кирил Добрев, Мая Димитрова, Деян Дечев и Петър Кънев. С това си действие те не спазиха нарочно политическо решение на Изпълнителното бюро и допринесоха за нарушаване на Конституцията, в която са се клели и която гарантира всеобщо и равно изборно право на българските граждани", отбеляза Крум Зарков.
Това поведение е абсолютно неприемливо и те повече няма да бъдат депутати от БСП в следващия парламент, категоричен е той.
С гласовете на ГЕРБ-СДС, Възраждане, част от БСП-ОЛ и ИТН, парламентът преодоля ветото на президента Илияна Йотова и прие промените в Изборния кодекс, които ограничават броя на секциите, разкривани в страни извън ЕС. Промяната, която засяга най-вече българите, живеещи в Турция, САЩ и Великобритания, мина в комисия благодарение на гласа на един социалист - Мая Димитрова.
БГНЕС припомня, че в началото на месеца държавният глава Илияна Йотова върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от приетия на 5 февруари 2026 г. Закон за изменение на Изборния кодекс. Йотова изразява несъгласие с промените, които ограничават броя на секциите, които да бъдат разкрити в държави извън Европейския съюз. Президентът изтъква, че където и да се намират, гражданите на България имат всички права и задължения по Конституция и държавата е длъжна да осигури равенство и при упражняването на избирателното право.
Според приетите текстове се въвежда горна граница от 20 секции, които могат да бъдат образувани извън територията на дипломатическото и консулското представителство, независимо от броя на подадените заявления. „Така приетите промени поставят в риск прокламирания в чл. 10 от Конституцията принцип на всеобщност на избирателното право“, пише в мотивите си президентът. Тя цитира решение на Конституционния съд, според което „държавата е длъжна да осигури условия за свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки български гражданин.
В мотивите си държавният глава посочва, че промените умишлено създават бариери пред упражняване правото на глас на българските избиратели извън Европейския съюз – затрудненията може да са свързани с отдалечеността на избирателната секция, с големия брой граждани, изразили желание да гласуват, и с броя на тези, които действително могат да упражнят това право в рамките на изборния ден. Така тези български граждани ще бъдат затруднени или възпрепятствани да изпълнят и принципа за задължително гласуване, записан в Изборния кодекс, заявява Йотова.
Според президента с предложените промени се нарушава и принципът на равенство, записан в Конституцията. Държавният глава изтъква, че различният правен режим за създаване на избирателни секции предпоставя различие във възможностите на българските граждани да упражнят правото си на глас и поставя в по-неблагоприятно положение българите, живеещи извън Европейския съюз. „Конституцията на Република България не предвижда подобно неравностойно третиране на българските граждани, които живеят в чужбина“, припомня в мотивите си президентът.
