Васил Милев Харизанов е роден на 13 декември 1928 г. в с. Галиче, Врачанско. Баща му Миле Харизанов е българин, преселник от Босилеградско, който създава семейство с Цветана Иванчева Коларова от с. Галиче.
През есента на 1942 г. младият Васил се записва в Класическия отдел на Оряховската гимназия, а през 1947 г. вече е приет и следва „Класическа филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Същата година обаче се прехвърля в специалност „История“ - отново в същия университет.
Дипломира се през 1951 г. и веднага на следващата година завършва курс за библиотекари-висшисти към Държавен библиотечен институт - София.
От 7 януари до 30 ноември 1954 г. Васил Харизанов работи като уредник-методист към читалищната библиотека при Народно читалище „Сталин“ във Враца.
На 1 декември 1954 г. е назначен като първи уредник (директор) на Окръжна методическа библиотека „Христо Ботев“ – Враца.
От негова Докладна записка по това време до Окръжен народен съвет – Враца научаваме за трудностите пред прохождащата Библиотека: „…Окръжна библиотека, която има едва 3 месеца живот, вече има над 900 читатели и е раздала 11 хиляди тома книги. Има проблем обаче с книгохранилището, което е с малка вместимост. Неудобство е също така, че все още няма обособена Читалня…“.
Същевременно Харизанов се изявява и като активен общественик. Той е в основата на създаването и развитието във Враца на:
Съюз на научните работници - клон Враца /един от основателите /: 2 години е в управленския състав, след което е председател на Историко-филологическата секция.
Историческото дружество /негов секретар/
Туристическо дружество "Веслец" /в управленския състав от 1954 г./.
Пещерния клуб /11 години е негов председател/
Основател е на Турингклуба (сега Съюз на автомобилистите) /председател през първите 3 години/.
От 1960 г. Харизанов се завръща към своето учителско призвание като преподавател по история в Гимназията в гр. Роман. По-късно преподава в Механотехникума в гр. Враца, откъдето е освободен с право на запазване на мястото, за да започне работа в Окръжен исторически музей /ОИМ/ – Враца.
В Окръжен исторически музей работи от 1967 до 1976 г. като уредник и като завеждащ отдел „Възраждане и национално-освободителни борби“.
През 1981 г. Харизанов преминава едномесечен курс за опресняване на знанията в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и отново се връща към учителското поприще като преподавател по история, но този път в Гимназията с преподаване на френски език във Враца.
Последната му месторабота е като учител в Текстилния техникум във Враца, където се и пенсионира през 1988 г.
В областта на учебното дело прави изследвания и публикации въз основа на собствения си педагогически опит. Участва в научни семинари по въпросите на образованието. Още през 1962 г. е награден със златна значка за пренасяне опита на Липецките учители в България.
По отнощение на музейното дело Васил Харизанов:
- събира и подрежда музейни сбирки в Къща-музей "Димитраки Хаджитошев" - Враца и в Къща-музей "Иванка Ботева" – Враца;
- подготвя тематико-експозиционни планове на музейни сбирки за отдел "Възраждане“ към ОИМ – Враца, както и за Единно средно политехническо училище "Христо Ботев" – Враца;
- създава музейни експозиции в Гимназията в гр. Роман, както и в Техникума по текстил във Враца (етнография и история на текстилното училище).
В сферата на научно-изследователската дейност усилията му са насочени към проучване историята на родния край. Васил Харизанов и колектив издават пътеводителя "Туристически маршрути из Врачански окръг", издание на "Медицина и култура", София, 1982 г., както и изследователския труд "Семеен архив на Хаджитошеви", издание на Българската академия на науките (БАН), София, 1984 г. Участва в съставянето на История на град Враца, История на Българската комунистическа партия във Врачански окръг, на библиографии. Съставя и свои самостоятелни книги с краеведски проучвания.
През същото това време Харизанов отпечатва свои статии в списание "Военно-исторически сборник"; в Годишник на Националния музей на образованието; книжки, издавани от Централен институт за усъвършенстване на учителите; статии във вестник "Оряховска трибуна".
В областта на журналистиката публикува в различни вестници повече от 320 статии, дописки, фейлетони, разкази и легенди. Около 30 статии в популярни списания и около 20 статии в научни списания.
От 25 май 1973 г. е носител на Орден "Св. св. Кирил и Методий" ІІ-ра степен за заслужили дейци на образованието и културата. Притежател е на множество грамоти от Клуба на дейците на културата – Враца, от Съюза на научните работници, както и на медал „Алеко“ от Българския туристически съюз, Съюза на българските автомобилисти и др.До края на живота си Харизанов остава верен на своята любов към родния край и продължава своята научно-изследователска дейност в тази връзка.
Изготвил: Лора КАРАНАЧЕВА, Държавен архив - Враца
Използвани източници от:
Държавен архив – Враца, фонд №1030 „Харизанов, Васил Милев“: опис № 1, архивна единица № 1; опис № 3, архивна единица № 2; опис № 4, архивни единици №№ 1-18.
