Излезе от печат втора част от краеведското изследване на д-р ф. н. Христина Маринска за село Ка̀лен, община Мездра - „ЕХО от ВЕКОВЕТЕ - говорят архивите и записи на терен. Втора част: История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни“ (Враца, 2025 г., Книгоиздателство „Медиа груп“). В резултат на дългогодишни проучвания на множество писмени и устни извори, в нея авторката е събрала безценна информация за историята през последния век и половина на древното селище, разположено в подножието на връх Космàтица във Веслешкия Балкан.
Новоиздадената книга е продължение на първа част от краеведско-диалектоложкото изследване на Маринска за родното й село - „ЕХО от ВЕКОВЕТЕ - говорят архивите, записи на терен. Ка̀лен до Освобождението и местен говор“ (София, 2023 г., Издателство „МегаПринт БГ“).
Съдържанието на „ЕХО от ВЕКОВЕТЕ - говорят архивите и записи на терен. Втора част: История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни“ е структурирано в три раздела, придружени от богат снимков материал:
• I. Движение на населението след Освобождението: 1. Ка̀ленските родове, 2. Статистики, 3. Войните. Загинали ка̀ленчени във войните;
• II. Каленска община: 1. Статут и местно самоуправление. Кален в състава на близки селищни системи, 2. Благоустрояване, 3. Хигиена и медицина. Народът се лекува сам. Здравна служба, 4. История на училището (продължение от първа част). Инструментариум срещу агресия/престъпност. 5. Читалище „Наука“ и Въздържателно дружество „Пламък“;
• III. Приложения и библиография.“
*** „ПОСВЕЩАВАМ на светлата памет на ка̀ленските мъже - вòини, воювали и загинали по бойните полета на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни, на завърналите се живи и участвали в последвалите борби за свободата и независимостта на Майка България!, споделя Христина Маринска в „ЕХО от ВЕКОВЕТЕ - говорят архивите и записи на терен. Втора част: История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни“.
ПОСВЕЩАВАМ на 80-годишнината от Отечествената война и на светлата памет на редник Тошо Дилов от с. Кален, загинал на 8 март 1945 г. при с. Мат, Унгария!
ПОСВЕЩАВАМ с любов и незабрава на учителя Георги Тодоров (с каленски корени), вдъхвал обич към родното чрез обучението по литература и изграждал ценности у ученици и възрастни от с. Кален!
Останал вечно жив!
ПОКЛОН!
ДЪЛБОК ПОКЛОН,
СВИДНИ НАШИ КАЛЕНЧЕНИ!“
*** „Читателят вече държи в ръце втора част на книгата „ЕХО от ВЕКОВЕТЕ - говорят архивите и записи на терен. История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни“, пише в предговора на книгата Маринска. В нея е описан животът в селото след Освобождението, а той върви по всеобщия път на Родината,
Събудени от петвековната летаргия, ка̀ленчени поемат съдбата си в свои ръце. В началото е вярата. Врачанската митрополия най-после чува гласа им и обещава парична помощ, както и височайшата си благословия за строеж на църква. Многобройното тогава християнско население в селото (над 800 жители) се втурва в надпревара за материал. За кратко време е набавено всичко и струпано на „Бахчъта”. Но най-неочаквано Враца категорично се отмята от обещанието за църква и издава разпореждане да се проведат избори за Църковно настоятелство, което да обслужва църквата в с. Горна Бешовица. Заповедта е изпълнена. Настоятелството заработва, както го изисква черковния канон.
Веднага след Освобождението е поставено началото на циклични преброявания на населението в държавата ни по различни показатели. За моя радост в Централна библиотека на БАН се откри единственият пълен, луксозно подвързан свитък - „Царски архив на Царство България”. Предоставена ми бе възможност да го ползвам, разрешиха да получа копия от страниците с данни за с. Кален. Събрах ги в папка (личен архив) „... на ползу роду“. Тези статистики се публикуват за първи път тук.
Войните - тези болезнени светини от миналото, са отразени лаконично и неточно - с много пропуски в архивите. А кой друг да ни ги каже? Тези ка̀ленски мъже (в т. ч. много доброволци), оставили плуга и дървеното рало в ръцете на жените и невръстните си деца, поемат по пътищата на войната, за да защитят честта на Родината, нима не са заслужили да се каже всичко онова, което е било. Защото в село имаме: „Неизвестни имена, неизвестно къде загинали” За такива поетът Иван Вазов пише: „Къде им е гробът, днес никой не знай?!.“ С една реч, в тази посока предстои още да се търси.
Достойно място е отредено на Каленската селска община. Не съм първата, но дай Боже да не бъда и последната, която пише за нея. Важно е да се добавят нови факти от архиви и спомени, неописани до сега.
История на училището продължава от първа книга с една много специална глава, разработена също с материал от училищния архив, но с изключително актуално звучене - „Инструментариум срещу агресия/престъпност…“ С нея моля моите колеги - учители, журналисти и родители, да вникнат (да се вгледат) в пòвика на днешния ден, който е разрушителна стихия за подрастващите: алкохолът, наркотиците. Заедно, всички заедно, успешно ще се преборим. В противен случай ще гледаме светулки зад решетките. После идва невъзвратимото… краят! Считам за грешен израза: „Ние търсим инструментариум, но няма, не можем да намерим“. Темата е отворена и има продължение в друг самостоятелен труд, защото бъдещето на децата ни е днес.
Читалище „Наука“ и Въздържателно дружество „Пламък“ отразяват една богата дейност и традиция. Това са уникални за България масови форми на работа за възрастни и подрастващи. Тук са използвани архивни факти и документи, статии, спомени и информация от очевидци.
Това още не е всичко.
За миналото на родното ни село може много да се пише, защото в гънките на времето се крият спомени, загадъчност и какво ли още не.
Уважаеми земляци, пишете!
Написаното остава!“
***
„ЕХО от ВЕКОВЕТЕ - говорят архивите и записи на терен. Втора част: История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни“ е издадена с финансовата подкрепа на Община Мездра. Редактор на книгата е Мирослав Гетов, а предпечатната подготовка е дело на Калин Младенов.
В момента Христина Маринска подготвя за печат трета част от своето краеведско изследване за историята на село Ка̀лен.
*** Христина Иванова Маринска е родена на 14 октомври 1943 г. в с. Кален, Врачанско.
Завършила е полувисше образование в Институт за подготовка на начални учители в гр. Станке Димитров (1964 г.) и в Институт за подготовка на детски, начални и прогимназиални учители „Дичо Петров“ в гр. Смолян (1974 г.), специалност „Български език и литература“, с втора специалност „Руски език“, и висше образование в СУ „Св. Климент Охридски“ - гр. София, специалност „Българска филология“ (1981 г.).
Специализирала е по специалността „Печатна журналистика“ във Факултет по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Защитила е докторска дисертация на тема „Говорът на село Кален, Врачанско (с оглед на доуточняване на понятието врачански диалект)“.
Работила е като учител по български език и литература в 59-о ЕСПУ „Васил Левски“, 13-о ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ и 7-о ССОУ „Георги Димитров” (сега 7-о СУ „Св. Седмочисленици) - гр. София, като научен работник в Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ на БАН и като преподавател във ВУЗ.
Автор е на монографията „Говорът на село Кален, Врачанско (с оглед на доуточняване на понятието врачански диалект)“ (2002 г., София и 2004 г., Велико Търново) и на краеведското и диалектоложко изследване „ЕХО от ВЕКОВЕТЕ - говорят архивите, записи на терен. Кален до Освобождението и местен говор“ (София, 2023 г.), както и на повече от 50 научни публикации в областите Българска диалектология, Краезнание и Педагогика.
Мирослав ГЕТОВ
Краеведско дружество към НЧ „Просвета 1925“ - гр. Мездра
