Врачанският окръжен съд днес постанови да бъде взета втората по тежест мярка за неотклонение „домашен арест“ спрямо В. С. и мерки за неотклонение „парична гаранция“ в размер на по 3 000 лева за Н. С. и Б. Ц. Тримата са привлечени в качеството на обвиняеми от Окръжна прокуратура – Враца за това, че от януари т. г. до 13 ноември т. г. включително в гр. Козлодуй и община Козлодуй са участвали в организирана престъпна група, създадена с користна цел (получаване на парични облаги от продажба на наркотични вещества) и за държане с цел разпространение, както и за разпространение на наркотични вещества. Срещу В. С. е повдигнато обвинение и за още едно престъпление – за това, че на 13 ноември т. г. в гр. Вълчедръм, чрез посредственото извършителство на Н. С. от гр. Мизия, е направил опит да разпространи канабис под формата на вейпове, опаковани в общо 86 бр. куриерски пратки, адресирани до различни граждани в страната, без да има надлежното разрешително, като деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група и е останало недовършено по независещи от дееца причини.
Мерките за неотклонение бяха определени от съда, след като той взе предвид материалите, събрани в досъдебното производство, разгледа доводите, залегнали в искането на прокуратурата и изслуша аргументите на страните. Престъпленията, в които тримата са обвинени, се наказват с „лишаване от свобода“. Съдът прие, че и за тримата – В. С. , Н. С. и Б. Ц. - е налице обоснованото предположение да са съпричастни към деянията, за които им е повдигнато обвинение. За Н. С. и Б. Ц. обаче не са налице другите две, изискуеми от закона алтернативни опасности, които трябва да съществуват, за да се определи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, а именно да има реална опасност те да се укрият или да извършат престъпление. Те имат постоянни адреси, по делото няма данни да са правили опит да се укрият, не са осъждани, за тях няма лоши характеристични данни и висящи досъдебни производства. Не е налице опасност да се укрие и за третия обвиняем – В. С., който също е с постоянен адрес. Този обвиняем наистина има предишно осъждане, но то е за леко престъпление, което се наказва с глоба или обществено порицание, и опасността от извършване на ново престъпление е с по-нисък интензитет от този, необходим за налагането на най-тежката мярка за процесуална принуда. Срещу него също няма водени други досъдебни производства. Вземайки предвид тези обстоятелства, съдът определи спрямо В. С. да бъде взета втората по тежест мярка за неотклонение „домашен арест“. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, вземането на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ не може да бъде обвързано единствено с тежестта на обвинението, а следва да се отчита личностната характеристика на дееца, съдебният му статус, семейното положение, здравословното състояние, дали има данни за укриване и за възпрепятстване на разследването и др.
Определението на Окръжен съд – Враца може да се обжалва и протестира в тридневен срок пред Апелативен съд – София.
