Окръжен съд – Враца постанови мярка за неотклонение „парична гаранция“ за мъж, обвинен в предизвикване на катастрофа със загинал пешеходец
Във Врачанския окръжен съд бе разгледано частно наказателно дело № 625/25 г. Делото бе образувано след внесено искане от прокурор от Окръжна прокуратура – Враца за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Г. Р. Той е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 26 октомври т. г., между 04:00 ч. и 05:00 ч. в гр. Козлодуй, на обходен път II-11, при управление на собственият си лек автомобил „Сеат Леон“, в нарушение на Закона за движение по пътищата, като не е намалил скоростта и не е предприел аварийно спиране, предизвикал катастрофа, при което е блъснал намиращия се на пътното платно пешеходец Е. В. от същия град и по непредпазливост е причинил смъртта му, след което е избягал от местопроизшествието.
За да се определи исканата най-тежка мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия е необходимо да са налице предпоставките по чл.63, ал.1 НПК, а именно: за престъплението, за което обвиняемият е привлечен в това му качество, да се предвижда наказание лишаване от свобода; от събраните в досъдебното производство доказателства да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен; и да съществува поне една от алтернативните опасности - да се укрие или да извърши престъпление.
От материалите по делото е видно наличието на първата предпоставка, а именно Г. Р. е привлечен като обвиняем за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 10 до 15 години. Налице е и следващата, изискуема от закона предпоставка - обосновано подозрение за вероятна съпричастност на обвиняемия към деянието. Въпреки, че настоящото досъдебно производство е на изключително ранен етап, по него са събрани достатъчно по обем и тежест доказателства, свързващи обвиняемото лице с инкриминираното транспортно деяние - причинена смърт по непредпазливост при управление на МПС, в резултат на допуснато нарушение на правилата за движение. Относно квалифициращия признак "бягство от местопроизшествието" съдът приема, че в случая липсват убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод обвиняемият да е имал съзнанието, че е прегазил човек на пътя и е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие. Относно следващата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение - съдебният състав счита, че в случая не съществува опасност обвиняемият Г. Р. да се укрие, тъй като е с известен адрес и с установена самоличност. Съдът отчита наред с това, че по делото липсват данни след деянието обвиняемият да е напуснал адреса си, да е направил опит да прикрие автомобила, да заличи следи и увреждания по него или по друг начин да е препятствал разследването. Напротив, явил се е веднага пред разследващите органи, депозирал е подробни обяснения и е оказал нужното съдействие, като е дал кръв и урина за химическо изследване за употреба на алкохол и наркотици. Относно другата алтернативна опасност, предвидена в закона, а именно обвиняемият да извърши престъпление, съдът отчита, че Г. Р. е млад човек, с добри характеристични данни, не е криминално проявен, няма данни да е нарушавал обществения ред, с чисто съдебно минало е и в момента е студент, редовна форма на обучение. Освен това, макар обвинението да е за престъпление по транспорта, с което е причинена смъртта на друг млад човек, все пак се касае за непредпазливо деяние, поради което вземането на най-тежката мярка за процесуална принуда би се явила непропорционална и излишна репресия. Прокуратурата свързва опасността от извършване на престъпление от страна на Г. Р. и с обстоятелството, че същият е недисциплиниран водач на МПС, доколкото към настоящия момент има други нарушения на правилата за движение, за които е наказван предимно с фишове. Несъмнено този довод на прокурора е основателен и в тази насока би могло да се мисли, че е налице опасност от извършване на престъпление. Този риск обаче би бил надлежно обезпечен с налагане на превантивна мярка по чл. 69а от НПК - временно отнемане на свидетелството за правоуправление, поради което също не обуславя прилагане на най-тежката мярка за неотклонение. Практика на Европейския съд по правата на човека е, ако могат опасностите да се обезпечат и с други, по-леки мерки, то е необосновано да се прилага най-тежката. Отчитайки всичко изложено, съдът прие, че адекватната мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Г. Р. е "парична гаранция" в размер на 3000 лв., като взе предвид това, че той се издържа от двамата си родители.
Определението на съда подлежи на незабавно изпълнение.
Определението на Окръжен съд – Враца може да се обжалва и протестира в тридневен срок пред Апелативен съд – София.
