Филип Ценов е дългогодишен журналист, кореспондент на редица печатни издания за Врачански окръг. Роден е на 22 август 1927 година в село Лиляче, Врачанско. „Професия журналист“ – така Филип Ценов озаглавява своите мемоарни спомени за своя дълъг и сложен път към и в тази професия.
Филип Филипов завършва основно образование в родното си село, средно – във Враца. Неговият журналистически път започва в ученическите години. След 9 септември 1944 г. като част от бита и живота на българина са били т. нар. народни седенки, на които млади момичета и жени са плели дрехи, чорапи, ръкавици за бойците на фронта, а младежите са пишели писма, стягали колети и пращали на фронта. Филип Филипов присъства на една такава народна седянка, впечатлен след прибиране у дома цяла нощ не може да заспи. Решава да напише дописка до местния вестник „Отечествен зов“, озаглавява я „Всичко за фронта, всичко за победата“. Когато вижда публикуван във вестника своя материал радостта му е голяма. Купува вестника, върви по врачанските улици, стиска вестника, спира се, чете, пак върви, пак чете и си мисли, че всички виждат неговата дописка във вестника.
На следващия ден в час по литература учителката казва пред целия клас: „Днес най-добре си е подготвил урока и най-добре си е написал домашното Филип“. Всички се споглеждат, включително и той, и се чудят. Тя изважда в. „Отечествен зов“ и прочита пред класа публикуваната дописка. „Ето това е урока, това е домашното упражнение на Филип. Той е получил най-високото признание, затова с чисто сърце му пиша отличен.“
След завършване на гимназия, Филип се включва в младежката бригада по построяването на жп линията „Мездра – Видин“. Вдъхновен от подвизите на младежите-строители, той пише и изпраща дописки до редакцията на окръжния в. „Отечествен зов“. Оттам му поставят нови и нови задачи. Започва да пише и до Младежки вестник, до Радио София. Получава покана да посети Редакцията на врачанския „Отечествен зов“, където го посреща Хаския Челебонов. За Челебонов Филип Филипов пише „Това е човекът, който ме омагьоса с журналистическата магия, така ме омагьоса, че каквато и трудност по-късно да срещнех в живота, не намирах сили да се разделя с тази магия“. След дълъг разговор предлагат на Филип Ценов работа в Редакцията на вестника като инкасатор. Така наред с инкасаторската работа той има възможност да се срещне с разни хора, с трудови колективи, с ръководителите на предприятия и учреждения. Сблъсква се с различни проблеми, които по-късно стават непресъхващ извор в журналистическата му практика.
Идва време за казармата, Филип Ценов отбива военната си служба във военен завод в София, където придобива и гражданска професия. И тук продължава да пише. Записва се в литературен кръжок „Максим Горки“, където слуша беседи по литературно майсторство, среща се с утвърдени творци като Георги Бицин, Кирил Масларски, Христо Траянов, Камен Калчев, Георги Караславов, обсъжда творби, слуша оценки за новото и голямото в българската литература. Неговата непримиримост към нередностите и чувството му за справедливост са причината да бъде преместен от военния завод в Завод 11 - Сопот като стругар. Тук той написва и е публикувана първата му дописка за в. „Труд“ под заглавие „Иван Стойчев – рационализаторът, с който се гордеем“. На статията се радва не само Филип Ценов, но и рационализаторът, ръководството на завода е доволно. Журналистът – работник продължава да пише: за постиженията на колегите си, за нововъведенията, за рационализациите, за всичко хубаво и ново, което се ражда в завода. Става работнически кореспондент на в. „Труд“, Радио София, в. „Народна младеж“, пловдивския в. „Отечествен глас“. С помощта на съветски специалисти в Завод 11 – Сопот за първи път у нас се добива фероманган – голямо събитие за онова време, и Филип Ценов отново пише. По този повод той казва: „За него – феромангана, мисля, че написах най-хубавата си дописка във в. „Труд“. Освен, че беше отпечатана на първа страница, беше със специален шрифт и оградена с цветни линии“. На другия ден същата статия е препечатана в съветския вестник „Правда“, от чиято редакция изпращат на журналиста поздравително писмо и го награждават с часовник „Победа“ със специален надпис, който той пази като свидна реликва. Главният редактор на в. „Труд“ тогава Тодор Стоянов пристига в завода, намира Филип Ценов на струга и го кани да отидат при главния директор. В кабинета на директора Тодор Стоянов съобщава на всички присъстващи, че идва да вземе на работа в своя вестник „нашия работнически кореспондент“. На следващия ден ръководството на завода организира тържествено изпращане на Филип Филипов, което завинаги остава в неговите скъпи спомени като „незабравим празник“.
На 15 май 1951 г. Филип Ценов е назначен за кореспондент на в. „Труд“ за Северозападна България със седалище Враца. Тук той пристига с голям ентусиазъм и желание за работа. В своя дневник за тези години пише: „Истинският журналист е длъжен винаги пръв да узнае всичко, свързано с работата му, и да е наясно със събитията, които ще се развиват месеци напред. И ако той чувства своето призвание, и ако се вълнува от богатия и пълен с динамика живот, той става съпричастен и деен участник във всяко събитие, което има обществена значимост. …. Все бързах „да уловя“ едно или друго събитие и да го изведа на страниците на вестника. Много пъти се убеждавах, че актуалността на новините е едно от най-ценните незаменими качества. Има събития, които станат ли днес обезателно трябва да намерят място във вестника на следващия ден. След два дни нямат стойност.“
От 1 март 1967 г. Филип Ценов е назначен за Главен редактор на вестник „Хоризонт“ – орган на Строително-монтажния комбинат (СМК) в гр. Враца. Като кореспондент на „Труд“ той вече е запознат с работата на всички предприятия към СМК, с работническите колективи, с ръководителите. Но отговорността като Главен редактор е много по-голяма, тук той отговаря не само за материалите, публикувани във вестника, но и за неговото качество във всички направления на журналистическата и издателска дейност. Филип Ценов не жали труд и усилия, винаги е сред колективите в предприятията и строителните обекти. По повод на своята работа като редактор той пише в своя дневник: „Убеден съм, че няма по-интересна и по-увлекателна професия от професията на журналиста. Журналистиката е огън, на който колкото повече се печеш, толкова по-добре ти става, макар, че понякога и най-малкото невнимание може да ти донесе изгаряне, което да помниш цял живот. Да бъдеш журналист означава да бъдеш прям и неспокоен човек, да умееш да общуваш с хората и бързо да намираш общ език с тях. Журналиста, ако иска да е журналист трябва да има много крака, много очи и много уши – да може навсякъде да ходи, всичко да вижда и чува. От многото да може да подбере най-важното, най-същественото, да подготви и чрез вестника да поднесе на читателя“.
Усърдието, с което работи Филип Ценов, неговият ентусиазъм, отношенията с хората, себеотдаването му на работата, общителността, духовитостта не остават незабелязани и неоценени. През годините на своята работа получава редица награди, сред които са и:
С Укази на Държавния съвет на НРБ № 529 от 27 април 1976 г., № 1580 от 21 юни 1982 г., № 1578 от 19 май 1983 г., № 2943 от 25 септ. 1987 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ 2-ра степен, медал „100 години от рождението на Георги Димитров“, орден „Кирил и Методий“ – 1-ва степен, орден „Червено знаме на труда“.
В своите автобиографични спомени Филип Филипов ни е оставил отношението си към професията на журналиста: „За мен е истинско удовлетворение, когато наблюдавам как хората остават доволни от това, което съм писал за тях. За журналиста няма по-голяма награда от това да е докоснал струните на човешкото сърце, с това, което е написал“.
Документите на Филип Ценов Филипов постъпват в Държавен архив – Враца през 2012 г. като дарение от съпругата му след неговата смърт през 2005 г. Благодарение на дарението читателите могат да се запознаят с документите от служебната дейност, краеведските проучвания, колекционерската дейност, получените медали, ордени, значки, богатия снимков материал от архива на журналиста Филип Филипов.
*Използвани материали, съхранявани в Държавен архив – Враца: фонд № 1444 „Филипов, Филип Ценов“
Изготвил: Йоанна ПЕТРОВА, 2025 г.
