„Точно и само с такава химикалка си пиша стиховете“, сподели той, докато полагаше подписа си в книгата за автографи. А тънкото му, но силно перо се усеща във всяко негово стихотворение или акорд на китарата му. Наистина „Златно перо“.
И въпреки че казва, че „това, което знае за думите всевишни, е че не знае нищичко за тях“, думите му не само се чуват, а винаги се и чувстват, преживяват, съ-преживяват и често натъжават, дори разплакват.
Така е и тази есенна привечер, когато Ивайло Диманов гостува в читалището в рубриката „Автограф за Вас“.
Той е при нас с премиерния си спектакъл „Изтанцувай го тоя живот“. Това е заглавието на най-новата му петнадесета книга, получила получила Националната литературна награда „Христо Смирненски“.
Ивайло Диманов е журналист, писател и бард от София, автор на 15 книги с поезия, белетристика и театрална критика. Лауреат е на много национални и международни литературни отличия. Той още с първата си преиздадена стихосбирка – „Площад „Гарибалди”, печели приза „Южна пролет” на Съюза на българските писатели. Негова е Яворовата награда „В полите на Витоша”, Националната награда за поезия „Димчо Дебелянов”, както и Националната награда за поезия „Биньо Иванов“. От Националния фестивал на авторската песен Диманов е получил Голямата награда за цялостно творчество.
Имал е стотици концерти със свои авторски песни и поезия в различни градове на България, в Чехия, Румъния, Сърбия… – повече от 20 държави на три континента. Издал е самостоятелен албум с авторски песни „Наздраве, Самота!“, с който през 2018 г. поетът представи България в Международния фестивал на поезията в легендарната „Санта Чечилия“ в Рим.
Превеждан е на 12 езика, член на СБЖ и СБП, доктор по журналистика.
Най-новата стихосбирка на Ивайло Диманов - "Изтанцувай го тоя живот!" съдържа близо петдесет нови творби на поета, както и диск с авторските му песни, а книгата е получила Националната литературна награда „Христо Смирненски“.
Много от стихотворенията му са превърнати в песни, за съжаление за близо два часа чухме много малка част от тях. Но чухме още за негови преживявания, усетихме вдъхновението му. Ивайло каза, че отдавна е спрял да пише сълзливи истории. Обича да разказва истории, случки, преживявания в мерена реч. И ни срещна с историята за двама братя, които воюват от двете страни на войната в Украйна. „Поезията разказва истории, които сам животът създава“, сподели още той.
… И още много изречени и изпети думи, много чувство, споделеност, притаена тъга, ласка, спомени, усмивки…
И подаръкът ни към Поета, поднесен от секретаря на читалището Светлина Берова, е символичен – фенер, защото той като Диоген с фенера ходи и търси Човека, Светлината, Доброто. Убеждава ни в своята истина, че всеки човек трябва да върви по пътя на съвършенството, който е и път към доброто, което никога не умира.
Поздравът ни към теб, Поете, е с твоите стихове:
„Кой би могъл да застреля думите?
Най-много да гръмнат случайно тире.
Стихът е фенер сред мрачните друмища
и никой не може Земята да спре...
Стихът на поета събужда мъртви души.
Животът е кратък - няма безсмъртие...
Ала Господ ми шепне в ухото: „Пиши!“
Нека с думите всевишни, за които казваш, че нищо не знаеш, продължаваш да събуждаш мъртви души.
…Прекрасна, незабравима вечер с един голям поет и човек…
13 октомври /понеделник/ 2025 година
В едно българско читалище,
В един малък град в Северозапада…
