Кръстю Борисов Дамянов е хуморист и сатирик от Северозападна България, известен със своя остър ум и неподражаемо чувство за хумор. Роден е на 8 октомври 1935 г. в гр. Враца и от баща си, Борис Дамянов – ветеринарен фелдшер, наследява веселия нрав и хумористичния талант, които ще бележат целия му житейски път.
През 1954 г. завършва Строителния техникум „Георги С. Раковски“ в родния си град със специалност „строителен техник“. След кратък опит да намери професионална реализация във Враца, поема към Оряхово. Там постъпва на работа в Околийския народен съвет като отговорник за водоснабдяването, канализацията и укрепването на брега на река Дунав. Кариерата му обаче е прекъсната скоро – една шега с колега предизвиква недоволството на председателя на съвета и Дамянов е освободен.
През 1955 г. постъпва на военна служба в гр. Дупница, където остава до 1957 г. Тези години той описва в автобиографията си с типично чувство за хумор: „С отбиването на военната служба свърши безгрижната част от моя живот и започна така нареченото „очовечаване“ – сиреч замисляне по въпроса за дом, семейство, професия и други сериозни проблеми за един млад човек.“
След казармата Кръстю Дамянов работи в строителна организация „Местни строежи“ – Русе (1957–1961), която по-късно се слива със Строителна организация – Русе. През 1961 г. се установява в Тутракан, където започва работа в Окръжното пътно управление като началник на Асфалтовата база. Там прекарва 20 години от живота си, които сам определя като „години, прекарани в рая“.
Именно в Тутракан среща своята голяма любов – Мария Димитрова. Тя е родом от гр. Тулча, Румъния, от семейство на български градинари и родственичка на Стефан Караджа по бащина линия. След Крайовската спогодба от 1940 г. семейството ѝ е изселено в Тутракан. Двамата сключват брак на 11 октомври 1958 г. и създават семейство с две деца – дъщеря Соня и син Борислав.
Тук е уместно да се припомни едно стихотворение на Кръстю Дамянов, написано с любов и щипка хумор за неговата съпруга:
НА СЪПРУГАТА С ЛЮБОВ
Ти си слънчев лъч в живота,
който в мен копнеж събужда,
златен ми е с теб хомота,
де да беше малко чужда!
Ти си радост за душата,
ти опора си при нужда,
нежна майка на децата,
де да беше малко чужда!
Твоята ласка, нежна, мила,
в миг тъгата ми прокужда,
ти ми вдъхват вяра, сила,
де да беше малко чужда!
Навсякъде, където е работил, Кръстю Дамянов оставя следи не само с отговорното и професионално отношение, засвидетелствано с десетки отличия, грамоти, медали и ордени, но и с незабравими спомени, белязани от уникалното му чувство за хумор. Професионализмът му не остава незабелязан и, въпреки че не е партиен член, през периода 1974–1977 г. е издигнат за заместник-председател на Градския народен съвет – Тутракан.
Именно в Тутракан започва сътрудничеството му с хумористични и сатирични издания от местен и национален мащаб. Негови произведения се публикуват във вестниците „Стършел“, „Луд труд“, „Кооперативно село“, „Транспортен глас“, „Силистренска трибуна“, „Тутракански глас“, „Тримата глупаци“, „Поглед“, „Трета възраст“ и други.
През 1987 г. Дамянов се връща във Враца и започва работа в Асфалтовата база в с. Чирен, а от 1988 до 1995 г. е специалист в сектор „Незаконно строителство“ в Община Враца. Първите му опити в политиката датират от 1989 г., когато участва в създаването на Съюза на демократичните сили. Като сатирик, добре познат в местната преса, е възприеман от съгражданите си като „борец за правда и свобода“, поради което често получава сигнали за нередности. Помага за създаването на Комисията за разследване на стопанските престъпления във Враца, която работи няколко години в периода на управление на Съюз на Демократичните Сили, като самия той става неин ръководител. Между 1991 и 1993 г. е член на Радикалдемократическата партия, но остава разочарован от политическата реалност и се оттегля. Въпреки това не спира със сатиричните си изяви и с критично отношение към политическата действителност, той продължава да публикува епиграми и други творби в местния печат и електронните медии – „Шанс експрес“, „Истина“, „Зов прес нюз“, „Зов за истина“, „Конкурент“. Участва и в хумористични предавания на Радио Шумен, Радио София и Дарик радио.
Веселият му нрав го събира с други врачански хумористи, с които създава първия хумористично-сатиричен клуб във Враца. С решение на Врачанския окръжен съд от 24.09.1996 г. е регистрирано сдружение с нестопанска цел „Смехотворна академия Мюзевир“ – Враца. Неговата цел е „да се превърне в център, който да защитава творческите способности и духовните цели на всеки, който иска и може да участва активно в духовния и социалния живот на града и страната, да даде поле за изява на всички млади и утвърдени творци – хумористи и сатирици, както на национално, така и на международно ниво“. Управителният съвет се състои от Кръстю Дамянов, Петър Савчев и Цветан Дочев. За председател е избран Кръстю Дамянов.
През август 1997 г. излиза първият брой на в. „Музевир нюз“ - месечно издание за хумор и сатира на Смехотворна академия „Мюзевир“ – Враца. Редакционният колектив е в състав: Кръстю Дамянов, Цветан Дочев, Любомир Миролюбов, Цвятко Младенов, оформление и илюстрации: Ивайло Никодимов, компютри: инж. Димитър Тодоров. Първото обръщение на Дамянов, което е публикувано на заглавната страница в първия брой на в. „Музевир нюз“ гласи: „Смехотворна академия „Мюзевир“-Враца съобщава на цялото население, че затвори фабриката за цепене на басма и по тази причина от днешна дата не цепи басма никому. В последно време хуморотворните рубрики почти изчезнаха от местните вестници. Едни го отдават на прекалената комерсиализация на последните като средство за оцеляване /предпочитат се рекламите/, други – на нежеланието да се осмиват смешните управленчески недомислия на властимеющите. Каквито и да са обясненията, видно е, че в отворената ниша се намества с цялото си нахалство и мюзевирски инат новороденият вестник „Музувир нюз“. Хаирлия да е!“. Дамянов остава главен редактор на вестника до март 2000-та година като за този период са издадени 32 броя.
След прекратяване на дейността на академията през 2000 г., същата година, с решение на Врачанския окръжен съд № 7 от 19.04.2000 г., е създадено сдружение „Клуб на хумориста – Враца“. Членове-учредители са добре познатите веселяци: Кръстю Дамянов, Ивайло Никодимов, Красимир Кръстев, Иван Узунов, Димитър Шонев, Цвятко Младенов, Сашо Ганов и Иван Яков, като за Председател на клуба е избран Дамянов. Така събралия се колектив започва издаването на ново „месечно издание за добро настроение“ в. „Веселяк“. Първият брой на вестника излиза през месец юни 2000-та година. Главен редактор е Кръстю Дамянов, а оформлението и илюстрациите отново са поверени на Ивайло Никодимов. Вестникът добива голяма популярност, защото запълва празното място след спирането на в. „Музерир нюз“ и въпреки, че голяма част от редакционния екип и сътрудниците е същият те внасят голяма доза свеж хумор, с която поднасят истината за света такъв, какъвто е. До февруари 2010 г. са издадени 115 бр., които носят смях и добро настроение на хиляди врачани.
Дамянов издава и самостоятелни книги. През 2002 г. публикува сборника със сатирични есета „Разпети петък“, а през 2005 г. – втората си книга „Щуро зеле“, в които с неподправена доза хумор изразява личното си отношение към политическата действителност. Негови творби намират място и в различни хумористични сборници, сред които „Всеки си е башка луд“ (Община Хасково, 2008) и „Законите на Мърфи в ефир“ от Георги Бербенков (2011).
За творческата си дейност получава множество отличия: грамоти от националните конкурси за хумор и сатира „Кубрат“ (2007, 2008, 2010), почетен диплом от Академичния съвет на радиошоуто „Петкраски“, признание от Българското национално радио като един от десетте най-добри текстописци на „Законите на Мърфи“ и много други. Но най-ценната награда за него са усмивките на хората.
В интервю за в. „Зов“ от 2005 г. на въпроса: „Имате ли някакъв девиз или максима, които сте следвали в живота си?“ той отговаря: „Бъди винаги честен, независимо от обстоятелствата. Този девиз ми е коствал прекалено много в живота – във всяко отношение, и духовно, и материално. Наистина много съм губил, но съм бил чист пред съвестта си.“
След дълго боледуване на 15 юли 2015 г. Кръстю Дамянов приключва земния си път – със спокойна съвест и обичта на своите съграждани, близки и приятели.
Милена СТЕФАНОВА, Държавен архив – Враца, 2025 г.
*По материали, съхранявани в Държавен архив – Враца, фонд № 1448 „Дамянов, Кръстю Борисов“ и фонд № 1438 „Некулов, Ивайло Никодимов“
