Камен Илиев Гуторанов е роден на 8-ми октомври 1940 г. в гр. Враца в семейството на Илия Каменов Гуторанов – търговец и Петрана Филипова Гуторанова – домакиня. Средното си образование завършва през 1958 г. като учи във Втора гимназия „Козма Тричков“ – гр. Враца, в последствие - Първа смесена гимназия „Христо Ботев“ – гр. Враца. Като ученик се отличава с голяма любознателност, отличник е. допълнително изучава стенография, радио-телеграфия, тренира лека атлетика, плуване, велосипедизъм, волейбол, завършва мотоциклетни курсове.
На осем годишна възраст (през 1948 г.) в родния си град Враца като частен ученик започва да изучава свиренето на цигулка, определило по-нататъшния му жизнен и професионален път. След 1954 г. продължава да развива музикалните си умения в сформираната Музикална школа към читалище „Развитие“ – Враца.
От 1956 г. до 2001 г. (когато се пенсионира) последователно работи като цигулар в: читалище „Развитие“ – Враца към Самодейната опера, Ансамбъла за песни и танци, Оперетата и Симфоничния оркестър на Врачанската опера; Държавна филхармония – Враца към Комитета по култура при Министерството на културата (от 1973 г.) и Врачанската филхармония (от 1990 г.). В своята автобиография Камен Гуторанов разказва как диригентът на Врачанската опера Тодор Стоев прочел за представяне на симфоничен концерт в пещера, споделил с оркестъра и решили – за първи път изнесли концерт в пещерата Леденика край Враца! Оттогава често изнасяли концерти там, особено за чуждестранни делегации, обикновено в камерен състав.
През 1962 г. Камен Гуторанов е приет за студент в Българската държавна консерватория (днес Музикална академия). Тук е ученик по цигулка на доц. Елена Генова и Димо Димов (тогава още младеж, но по-късно професор, известен по света със своя квартет „Димов“ и организатор на културните празници „Аполония“).
Любовта към музиката и децата води Камен Гуторанов и към учителската професия. Ето какво разказва той в документите, съхранени в Държавен архив – Враца: „От 1968 г. освен в оркестъра, станах учител по пеене в Икономическия техникум като лектор. Имах училищен тригласен хор и ученическа музика. Това много ми харесваше! Училището беше много авторитетно и елитно, а учениците безкрайно старателни. Подбирах ги по способността им да пеят, поради което често родителите на неприети в хора деца идваха при мен да ходатайстват да ги запиша. По това време телевизията на беше толкова забавна и актуална, та всички идваха на заниманията с желание и мерак. Учех учениците си да обичат музиката, пишех високи оценки, учителите бяха много доволни (особено класните ръководители), тъй като се повишаваше общата оценка на класа. След години с голямо задоволство виждах в публиката на нашите концерти своите бивши ученици. Дискретно ги поздравявах, показвайки, че съм ги забелязал, а в антракта беседвахме в кулоарите и споделяхме прекрасни спомени от училищния живот. Така получих предложения още от три училища да работя с учениците – Техникума по търговия и обществено хранене – Враца, Техникума по облекло – Враца, училище „Кирил и Методий“ – с. Краводер. Казаха, че са закупили музикални инструменти, но стоели така в склада, нямало кой да ги съживи. Бях научил учениците в Икономическия техникум да имат поне за три години напред свиреща музика, та приех предложението. Разкъсвах се от работа: сутрин ставах рано, взимах часовете по пеене, отивах на репетиции на оркестъра, после на автобуса за Краводер. След като се върнех оттам – пак на училище за репетиции на училищната музика. Не зная как съм преживял тези три години до 1975 г., но работех с желание и не чувствах умора, понеже всичко се нареждаше както трябва!
През 1975/76 г. към Врачанската филхармония се учреди и камерен оркестър, в който бях поканен да участвам и аз, но за да участвам там за мое голямо съжаление се разделих с учителстването. С този камерен оркестър участвахме в множество концерти във Враца и окръга – по повод различни чествания и годишнини, концерти в пещерата „Леденика“ (за делегации), лектории за ученици, оперети в гр. Михайловград (тогава) и Враца. Същия просъществува до 1984 г. с диригент Петър Ганев.“
За периода месец януари 1977 г. до месец февруари 1979 г. Камен Гуторанов е председател на Съюзния комитет при Държавна филхармония – Враца. Заемайки този пост той работи за постигане на успехи на родната и международна музикални сцени, и за организационното съзряване и израстване на колектива на филхармонията.
От 1968 г. е член на „Клуба на дейците на културата“ – Враца. На това си поприще фондообразувателят служи на идеята за приобщаване на подрастващите към изкуството, за развитие на духовното възпитание и напредъка на местната врачанска общност.
Признаването и високата оценка на творческия труд на Гуторанов намира израз в награждаването му през 1989 г. от Образцово Народно читалище „Развитие“ – Враца със златна значка и почетна грамота за личен принос в развитието на читалищното дело.
Като част от екипа на Симфоничния оркестър – Враца Камен Гуторанов участва в международни музикални прегледи и конкурси, има множество изяви на българска сцена, създава топли професионални отношения с бележити композитори и диригенти, дава път на нови музикални таланти.
От 1960 г. активно и последователно през целия си жизнен път Камен Гуторанов е страстен любител фотограф, създал е голяма собствена фотоколекция.
От детските си години Гуторанов обича да си записва впечатлили го събития от ежедневието, преживени интересни случки, смешни истории, което е продиктувано от вродената му изключителна любознателност и забележителен оптимизъм, качества на своя характер, съхранил и до днес. Неговите изпълнени с хумор „Бисерни мемоари“ и фотоколекцията му са ценен източник за съхраняването на памет за местната Врачанска филхармония и за бита, ежедневието, модата, традициите на Врачани.
Постиженията на Камен Гуторанов, личния му принос за развитието и обогатяването на културния живот на врачани, работата му с подрастващите и тяхното музикално възпитание и напредък са отразени в личния му фонд, който той дарява на Държавен архив – Враца през 2020 г., заведен под № 1469, през 2023 г. отново дарява на Врачанския архив и второ постъпление.
*Използвани материали, съхранявани в Държавен архив – Враца: фонд № 1469 „Гуторанов, Камен Илиев“,
Йоанна ПЕТРОВА, н-к отдел „Държавен архив“ – Враца
2025 г.
