Проучване на Университетски център за геопространствени изследвания и технологии към СУ
голяма вероятност 26 юли ще остане в статистиката като най-горещия ден това лято. Проучване на Университетски център за геопространствени изследвания и технологии към СУ "Климент Охридски" показва, че след залез слънце запечатаните повърхности и сградите са били с температури в диапазона 35 до 45°C. Зелените площи, които не се поливат, са били с температура между 26 и 32°C, а тези, които се поливат - до 24°C. Експресното изследване е направено в най-големия столичен район "Люлин", уточняват учените.
Охлаждането е жизнено необходимо, а то е пряко зависимо от способността на растенията да изпаряват вода, която черпят от почвата. Това означава, че за да се адаптираме по-успешно към все по-голямата интензивност и продължителност на горещите вълни, ни е необходима по-ефективна зелена инфраструктура, която да "компенсира" все по-уплътнените градски пространства с антропогенни/изкуствени обекти и повърхности.
От Центъра за геопространствени изследвания и технологии са направили сравнение на температурата на повърхността на зелените площи, които се поливат и тези, които не разполагат с такива възможности. Отново, изследването е в "Люлин". С 2.5 до 3 °C по-хладни са зелените площи, които се поливат, защото не са ограничили способността си да изпаряват вода. Тези които не се поливат очевидно не се "справят" толкова ефективно.
В контекста на все по-осезаемото затопляне на градовете и увеличаването на интензитета на проявата на явлението "градски топлинен остров", именно зелената инфраструктура и нейното пространствено разпределение в урбанизираните екосистеми е тази, която осигурява основните екосистемни услуги свързани с охлаждането на градовете и нормализиране на условията за живот, особено в условията на продължителни горещи вълни.
