Коментар на Николай Милчев
След безпримерни геройства и след стотици хиляди жертви България изгуби всичките си войни през двайсети век.
През деветнайсети век не беше така – там имахме Освобождение, Съединение, Сръбско-българска война.
Но в двайсети век – ядец. Ядец и кръв. Няма българско семейство, няма български покрив, под който заедно живееха поколения наред, да няма жертва. И не спечелихме нито една война.
Заради Кобургите, заради подмазвачите на Кобургите, заради маниаци, заради предатели и заради крадци и мошеници, наричащи себе си елит и българска власт.
След като загубихме и последната Студена война и пихме по една студена вода след социализма, сега губим и етническата война. Последната ни война, която ще ни изтрие съвсем.
Вчера написах един пост за пълната разпасаност на група роми в селото, в което живея. Те са над всичко – не България е над всичко, те са над всичко и те са над главите ни. Отдавна ми е все тая дали Румен Радев ще направи партия, но ако българите искаме да оцелеем, трябва да направим Българско движение за права и свободи. Нужна ни е партия, чиято основна цел е оцеляването ни като етнос. Оставете ги тия работи за Държава на духа, за просперитети, за ценности, за безценности – дим над водата е това. Нужна ни е етническа партия за български права и свободи.
Атаки, Величия, Възраждания, Мечове – това вече не стига, детска игра е това. Трябва ни партия за оцеляване, иначе – край.
Не мога да повярвам, че българите не разбират какво се случва. Не ви ли е тревожна кръвта, инстинктът за самосъхранение ваксиниран ли е? „Българи юнаци“ е възглас на сърцата ни или на футболните ни агитки?
Толкова съм отчаян от апатията и от играта на сляпа баба с бъдещето на България, че ми се ще да се дигна и да се завра на самия край на Земята и да не мърдам.
По нашия край сме я докарали дотам, че трябва помаците да ни пазят едва ли не от съгражданите ни роми. Не знам дали знаете, но където има помашки села, роми не виреят. Дотам сме я докарали. Темата пък за това, какво се случва в помашките и в турските райони, е тема на съвсем друг разговор. И точно тук искам да кажа, че някога – преди години, най-добри приятели на баща ми – Милчо Соколов, и на нашата къща бяха и помаци, и турци, и цигани. И за секунда не съм си помислял, че сме нещо различно. Били са ни гости на къщата и ние сме им били гости на къщите. И сме били като братя. Обаче нещо изгни и се счупи. Хелзинският комитет и ромското включване ли са по-важни, или родът на Исмето (Исмаил) от село Градешница, Тетевенско, с който наистина бяхме като братя? Кое ви се струва по-важно и по-истинско?
Седнали днес едни хубавци от МОН и едни софийски директори на училища – натегачи и половина, да си чешат езиците и други съответни части на тялото какви промени щели да въвеждат в образованието от догодина, какъв акцент щели да сложат върху математиката и други природни науки.
Лицемери, на кого ги приказвате тия работи? Пред очите ви трийсет и пет години ромските деца не стъпват на училище, не могат да говорят на български, крадат и се бият и слушат чалга двайсет и четири седем, както е модерно да се казва. А българските деца се друсат и ходят по чалготеки и стават локали и какво ли още не. И бият и пребиват хора в моловете и други деца в центъра на градовете. Вие ми приказвате за повече математика.
Почти всичко, което се случи след осемдесет и девета година, е грешка – грешка и грях плюс кражба. И безсрамие. И тържество на врата над мозъка, на бицепса и юмрука над ръката, която пише.
Етническата грешка обаче е фатална. И закриването на редовната военна служба е фатална грешка. И най-вече закриването на Строителни войски.
Закриването на училищата във всички села и малки градове и раздаването на дипломи за висше образование подобно листовки в метро доведоха до това, половината от живеещите в България деца да са неграмотни, а другата половина – уж висшисти. И нямат срам, и нямат срам тия, които ни управляват.
Гледам – днес се събрали в някаква зала петдесетина екземпляра, платени лобисти за еврото, и разсъждават, и лъжат, и мажат.
При цените се наблюдавали вибрации, каза Томислав Дончев. Запомнете го този гениален термин – „вибрации на цените“. И се смее този наш вицепремиер, и гледа влюбено в очите господин Дацов, и цялата зала вибрира от радост и възторг. Всичко вибрира тука – и цени вибрират, и гняв вибрира, и циганската музика вибрира, и днеска във Видин видяхме една вибрация с юмрук в лицето на българско дете от облечен в чисто бяло като ангел вибрационен екземпляр. И няма управия, и няма управия.
Само ще подскажа на господин Томислав Дончев, който по витиеватост на изказа води с едни гърди и на премиера, и на Георг Георгиев, че освен да вибрират, цените могат и да набъбват, да се вкочаняват, да се вдървяват, могат да политат, да се изстрелват в Космоса и че в края на краищата цените могат да се превърнат в един вибратор, който вибрира и задоволява само тия, които имат нестихващо либидо за секс, наркотици и рокендрол. И за печалби.
Мозъкът ми вибрира и не мога, не мога да повярвам, че след тия мои последни викове, вопли и стонове никой няма да си мръдне пръста, да ми звънне един телефон и да попита какво става.
Благодаря на всички, които споделиха писанията ми за случващото се етническо вибриране от снощи. Наистина им благодаря и дано вибрациите да са стигнали надалече.
Но така, както си седя, изведнъж осъзнах, че колкото повече викам и призовавам местната власт и властта в София да вземат някакви мерки срещу етническия геноцид към българите, толкова повече властта, която позволява всичко това, става още по-важна и по-важна, защото тя не разчита на нас – ние вече не сме ѝ нужни. Нашите викове са тяхно алиби за утре – за утрешната Нова България или там както ще се казва тоя парцел земя.
P.S. Преди около час ми се обади водеща на известно политическо предаване с покана за участие. Искаше да разкажа за това, какво се случва. Отговорих уклончиво, защото се страхувам. За първи път от много години се страхувам. Страхувам се от властта, която като нищо ще насъска някого най-после да ми счупи главата и да ми запуши устата. Нямам никаква вяра в така наречената българска власт. Тя вече е нещо друго, но не българска власт. Тя вече е вибрация в Космоса, струна някаква божествена или трептене на дайре.
Николай МИЛЧЕВ
