Говоря си днеска с мой познат още от ученическите години. Добро момче е, кротко и работливо. Цял живот е гледал да изкарва честно парите си и да омекотява грапавини и скърцания. Добър човек е.
–Мразя ги всички! Мразя ги и не мога да ги гледам. Не се накрадоха, не се наядоха и не се напиха.
Кротък човек, а мрази така, както само отчаян и свит в ъгъла човек може да мрази.
Голяма омраза клокочи. Голяма омраза клокочи на дъното и изригването няма много да се забави. И не слушайте разни лоясали и зализани социолози, антрополози и коментатори. Не им слушайте мазните лъжи, защото нещо ще избухне в скоро време, казвам ви.
Аз също съм на ръба – винаги съм мислел, че съм литературно животно и социално животно. Но вече ми идва свръх. Не ми се виждат устата и дъх не мога да си поема във водовъртежа на мръсотията.
По абсолютно същия начин, по който господарите хвърлят кокали в тревата, докато ядат и пируват, а мравките плъзват и се скупчват по кокалите да ги доизгризат, така и на нас ни се подхвърлят кокали, теми, проблеми и измишльотини.
Мисля си какво може да се случи утре. Какъв кокал ще ни хвърлят на нас в тревата и как мравките от журналистическия мравуняк ще покрият всичко с малките си лъскави телца.
Отраснали сме с легендата, че мравките са най-работните същества на света. А се оказва, че някои от тях поробват други мравки и ги карат да работят вместо тях, а те само ги надзирават. Някои мравки поробители така са се усъвършенствали, че принуждават другите мравки да им правят специални складове за храна, където робите мравки трупат ценни вещества за господарите си.
Такова е положението.
Но аз чувам как омразата кънти и дали ще е еврозона, емиграция, дали ще е Украйна, Русия, Израел, Газа, дали ще са старчески домове, дали ще са електроцентрали и атомни централи, магистрали или газопроводи – въпрос на месеци е да пламне.
Трябва да сте наясно, че е наложена чудовищна цензура, че либералните ни господари забраниха цели нации, континенти, култури, че забраниха нашето минало, че забраниха и подмениха със себе си големи части от нашата култура. Либералните господари направиха така, че ние, мравките, хем да сме свити в ъгъла, хем да им работим, да им се възхищаваме и да не гъкваме.
Такова разделение и такава бодлива тел между хора, нации и култури аз през живота си не съм виждал.
Властта в България е заграбена и е под домашен арест. И е на повикване и на съответна тарифа.
В България няма партии – има самозабравили се и луднали вождове на партии. И покрай лудналите вождове има подмазвачи и слагачи, достойни за Нобелови награди. Казвам ви – много българи са достойни за Нобелова награда по подмазвачество.
Не знам дали подмазвачеството в България не е синоним на успех. Не знам дали не е свързано и с човека, наведен над пълната си потребителска количка.
Наведеш ли се колкото трябва, и ще си избуташ до изхода на магазина препълнената количка.
И добре дошъл, щастлив живот, и здравей, мило стомахче и разплут тумбак.
Моят приятел от ученическите години, за когото споменах в началото, добрият човек, който ми каза, че мрази всички, които крадат и лапат, е и ловец. Има и куче и се включва в дейността на ловно-рибарската дружинка в селото. Та по тоя повод го питам:
–Я си кажи, ходил ли си нощно време да бракониерстваш на фарове!
Има и такъв бракониерски лов – на фарове. Ходи се нощно време, свети се с прожектори по пътища и ливади и се бият животни. От фаровете животните се препарират направо, спират и са лесни за отстрел.
–Само един път съм ходил – призна си той, - ама ми стана много мъчно за зайците, щото стърчат в люцерната и не мърдат. Чак ти става неудобно, като не помръдват. Обаче ударихме един сръндак тая нощ. Повече на такова нещо не съм ходил.
Ето ви я цялата история – освен мравки, ние сме и зайци в люцерна, които са заслепени от фарове на бракониери. Но на тези бракониери никога няма да им падне жал на сърцето за нас. Те се кефят, стрелят и край.
Николай МИЛЧЕВ
