На 9 юни, църквата отбелязва голям църковен празник. Православният празник, посветен на слизането на Светия Дух върху апостолите, няма конкретна календарна дата, но има духовна връзка. Празникът Свети Дух е свързан по смисъл с честването на Петдесетница и се отбелязва винаги в понеделник. Двата празника са последни от Великденския цикъл.
На Петдесетия ден от Господното възкресение Свети Дух слязъл над апостолите и ги дарил с благодатни дарове. На този ден църквата прославя Светата животворна Троица - Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети.
Според християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. В иконографията Свети Дух се изобразява като гълъб.
История на празника
Вярващите празнуват този празник като напомняне за великото събитие, при което Светият Дух слязъл върху апостолите под формата на пламъци. Този момент донесъл специални дарове и промени в живота на апостолите: те придобили способността да лекуват, научили се да говорят различни езици и станали пратеници, носещи Божието слово на хората.
Традиции, обичаи и забрани
В миналото се е вярвало, че лятото започва в деня на Светия Дух. В Деня на Светия Дух човек не може да работи на земята - това е времето, когато земята е изпълнена с Божия дух, затова тя трябва да има възможност да си почине.
Празникът Денят на Свети Дух има своите особености. Според вярванията, на този ден душите на мъртвите слизат на земята. Вярващите отдават почит на починалите си роднини и се молят за тях. Вярващите обикновено посещават и църковни служби на този ден. Ако няма възможност да отидете на църква, можете да прочетете молитва у дома.
Забранено е да се псува, проклина или кара на този ден. На този ден човек не бива да греши и дори греховни мисли не са позволени. Шумните събития не са разрешени.
Не се препоръчва консумацията на алкохол. Не бива да започвате нови неща; смята се, че е по-добре да посветите Деня на Светия Дух на изпълнение на текущи задачи.
Народът нарича празника Духовден и с него започва "Русалската седмица", "Русалската неделя", "Самодивската неделя". "Русалийки", "Русалии" били невидими, нечисти, вредоносни сили, на които, макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват.
В Северна България вярват, че русалийките са душите на млади удавници, които като бели и жълти пеперуди прелитали отвъд Дунава.
За да се предпазят от русалиите, хората окичвали вратите и прозорците с пелин, чесън, репей, орехова шума, носели ги и в дрехите си, защото вярвали, че злите сили бягат от тяхната миризма.
