На 16-ти април 2025 г. се навършват 100 години от атентата в църквата "Св. Неделя". Атентатът е организиран от Военния център на БКП, но и до днес остава ненапълно изяснена ролята на ръководството на партията. Идеята на терористите да убият цар Борис III не успява и се реализира резервния вариант - ген. Константин Георгиев - високопоставен деец на Военния съюз. Именно неговото опело в храмът “Св. Неделя” е прицелната точка на атентаторите, които смятат с един удар да ликвидират политическия и военния елит в държавата.
Загиват или умират от раните си 213 човека, а над 500 са ранени – политици, военни, общественици, граждани. Делото е чудовищно не само с невиждания брой жертви, но и поради факта, че избраният ден е Велики четвъртък от “страстната седмица”.
Засегнат е цветът на българското офицерство. От достойните генерали, донесли слава на България във войните за национално обединение загиват 13(заедно с ген. Константин Стоянов). Ранените са 19. Загиват също 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани.
Атентатът ще предизвика жестоки репресии от страна на правителството и военните, които нямат аналог в следосвобожденската ни история и ще задълбочи дълбокото разделение в българското общество. Това ще послужи като мотив на отечественофронтовската власт след 9 септември 1944 г. за много осъдителни присъди от Народния съд и продължаващата чистка в българската армия.
В този смисъл, събитията от 16 април 1925 година могат да се определят като най-големия единичен акт на покушение срещу българското офицерство, сравним само с репресиите в комунистическа България.
Убити генерали:
- генерал от пехотата СТЕФАН НЕРЕЗОВ - началник-щаб на българската армия(1919-1920)
- ген.-лейтенант КАЛИН НАЙДЕНОВ – военен министър по време на Първата световна война
- ген.-лейтенант КРЪСТЮ ЗЛАТАРЕВ - командир на 11-а македонска дивизия през Първата световна война
- ген.-майор КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВ – народен представител, ръководител на софийската организация на Военния съюз
- ген.-майор АЛЕКСАНДЪР ДАВИДОВ - началник щаб на армията(1923)
- ген.-майор СТОЯН ПУШКАРОВ - началник на артилерията във 2-ра армия през Първата световна война
- ген.-майор ГРИГОР КЮРКЧИЕВ - командир на 2-ра бригада на Единадесета пехотна македонска дивизия
- ген.-майор ИВАН ПОПОВ – участник в четата на Ф. Тотю, герой от четири войни
- ген.-майор ИВАН СТОЙКОВ - командир на Конната дивизия през Първата световна война
- ген.-майор ИВАН ТАБАКОВ – командир на 2-ра конна дивизия през Първата световна война
- ген.-майор ПАВЕЛ ПАВЛОВ - командир на първа тежка полска артилерийска бригада в Световната война
- ген.-майор ПЕТЪР ЛОЛОВ - началник на Инженерни войски
. ген.-майор СТАНЧО РАДОЙКОВ – командвал 36 пехотен козлодуйски полк в Балканската война
Ранени генерали:
- генерал от пехотата НИКОЛА ИВАНОВ - началник на Щаба на войската(1894-1896), министър на войната (1896-1899), командир на 2-ра българска армия през Балканските войни, ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост
- генерал от пехотата ГЕОРГИ ТОДОРОВ – командир на 7-а рилска дивизия в Балканската война, на 2-а и 3-а армия през Първата световна война, в края на която е главнокомандващ на Действащата армия
- генерал от пехотата ВАСИЛ КУТИНЧЕВ – командващ Първа българска армия в Балканската война, генерал-губернатор на Моравската военно-инспекционна област в Първата световна война
- генерал от пехотата СТИЛИЯН КОВАЧЕВ – командир на 4-та армия в Балканската война, министър на войната(1913)
- генерал от пехотата ПРАВОСЛАВ ТЕНЕВ – командир на 6-а пехотна бдинска дивизия през Балканските войни, началник-щаб на армията(1914-1915), началник на Македонската военноинспекционна област през Първата световна война
- генерал от кавалерията АЛЕКСАНДЪР КИСЬОВ – един от двамата български военни носещи най-високото кавалерийско звание
- ген.-лейтенант ИВАН ФИЧЕВ – началник щаб на армията в Балканската и Междусъюзническата война, военен министър(1914-1915 г.)
- ген.-лейтенант ВЛАДИМИР ВАЗОВ - „героят от Дойран“
- ген.-лейтенант АЛЕКСАНДЪР ПРОТОГЕРОВ – член на ЦК на ВМРО
- ген.-лейтенант АТАНАС НАЗЛЪМОВ – командващ българските войски в Добруджа през 1918 г.
- ген.-майор ДИМИТЪР МУСТАКОВ – участник във войните за национално обединение
- ген.-майор ИВАН АВРАМОВ - 9-и пехотен пловдивски полк през Първата световна война
- ген.-майор ИВАН ДИПЧЕВ – син на Райна Княгиня
- ген.-майор ИВАН ДОДОВ – командир на Софийския тежък артилерийски полк през Първата световна война
- ген.-майор ИВАН ШИШКОВ – Участник в Сръбско-българската война 1885 г. и Балканските войни 1912/1913 г.
- ген.-майор ИВАН ШКОЙНОВ - председател на настоятелството на Дружеството на запасните офицери
- ген.-майор ПАНАЙОТ САПУНДЖИЕВ - началник на 6-а пехотна бдинска дивизия
- ген.-майор СИМЕОН ДОБРЕВСКИ - военен инженер и военен историк, участник в дейностите на македонската емиграция в България
- ген.-майор ХРИСТО ПЕТРУНОВ - началник на 3-та дивизионна област по време на Първата световна война
Вечна да е паметта на жертвите!
Красимир БОГДАНОВ, историк
