В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който винаги се пада в събота. Тази година празникът е на 8 март.
Легендата за Тодоровден
Поверието разказва, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лятото да се върне на Земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото, където е забито копието на светеца, започва да се издига пара и земята се затопля.
В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор (Божи дар), двама от тях се воини великомъченици - Св. Тодор Тирон и Св. Тодор Стратилат. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическа смърт в името на Христовата вяра.
Култът към тези двама воини светии е разпространен по българските земи. Именно в тяхна чест се устройват надбягвания с коне на Тодоровден. Оттук идва и названието "Конски Великден".
Обичаите на Тодоровден
- При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой.
- Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
- После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
- Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.
