Честита Баба Марта!

 Първи март е един от най-любимите български празници в родния календар!

Мартеницата е сред емблематичните символи на България и любимите традиции в красивия български фолклор.
На 1-ви март всяка година се отбелязва идването на Баба Марта. По традиция всички българи се закичват с бели и червени накити – мартеници. Празникът е посветен на настъпването на пролетта и възраждането на природата.

Коя е Баба Марта? Баба Марта е митологичен образ от българския фолклор, който присъства в множество фолклорни митове и легенди.

Баба Марта е предвестник на пролетта, носи в себе си слънцето и символизира плодородието. Независимо от външния си вид, тя е прочутата със своето променливо настроение и буен нрав, които според народните вярвания оказва значително влияние върху времето през месец март.
Именно заради нейния нрав, много фолклорни обичаи са свързани с умилостивяването на Баба Марта. Хората вярвали, че тя влиза само в чисти и подредени къщи. Затова всички домакини старателно почиствали домовете си в края на февруари. От тук произлиза и пролетното почистване. Освен това, за да „зарадват“ вестителката на пролетта хората поставяли нещо червено в двора на къщата. Най-често в миналото това били покривки, пояси и шалове.

Народните предания гласят, че Баба Марта е благосклонна към хората, носещи мартеници – украшения от усукан червен и бял конец. Затова по традиция на първия ден от март, най-възрастната жена в дома закичва децата с мартенички.Мартениците притежават огромна символика. Те се свързват със здравето и предпазването от уроки и зли сили.
Първоначално с мартенички били само младите жени и децата, но постепенно всички започвали да се закичват с тях. Обикновено те се носят до идването на пролетта. Това означава до разцъфването на дърветата или до пристигането на първите прелетни птици. В някои случаи това означава чак до края на месец март. Освен за носенето, съществуват различни предания за свалянето на мартеничките. Най-разпространено е закичването им на плодородни дръвчета. Според други вярвания в различните краища на България, червено-белият конец се хвърля в река или се поставя под камък.

Символика

Мартеницата е съставена от усукани бял и червен конец, изработени от вълна или памук. Всеки от двата цвята носи различни символика за българите:

-  Бялото символизира чистота, невинност, новото начало.

-  Червеното се свързва с живота, плодородието, енергията на слънцето.

Мартениците се приемат като символ на здравето, благополучието и сполуката. Според фолклорните вярвания, преплетените нишки предпазват от зли духове, уроки и демони.

Разпространение на мартениците

Мартениците са разпространени във всички фолклорни области в България. Същността им (белият и червеният конец) се запазва в различните краища на страната, но се наблюдават и определени изменяния.     В Родопска фолклорна област, мартеничките са разноцветни и шарени.    В Софийско често се срещат сини и червени мартеници. Синият цвят се вплита, за да предпазва човекът от уроки.
Освен в цветовете, разлика се открива и в символиката. В някои региони на мартениците се закачват допълнителни елементи, например скилидка чесън. Разминавания се открива и в ритуалите, свързани с носенето и свалянето на мартеници. В Южна България мартеница, вързана на ръката се сваляла, когато човекът види щъркел, а мартеница, носена на врата, когато срещнем лястовица.  В други краища на страната, младите момичета поставяли мартениците си под камък и така гадаели за бъдещия съпруг, например ако имало мравки, момчето щяло да бъде бедно.  В Пиринска фолклорна област поставянето на мартеницата под голям камък вещаело успех в отглеждането на кози или овце (ако има мравки), на едър рогат добитък (ако има калинки), или на магаре (ако има паяци).

Интересни факти

Закичването с червено-бели мартенички не е само българска традиция. Този обичай е застъпен и в някои от съседните ни страни – Румъния, Северна Македония, части от Северна Гърция и дори в Молдова и Албания.

 През 2008 г. по повод празника на Баба Марта, логото на Google е изписано чрез преплетена мартеница. Търсачката прави това отново през 2011г.

В миналото мартеницата показвала социалния статус на хората. Например, неомъжените момичета носели мартеници от ляво, ергените – на кутрето на лявата си ръка, а женените мъже „закичвали“ десния си чорап.

Мартениците са уникална българска традиция, която отразява истинското богатство на българското фолклорно творчество и пресъздава връзката на човек с природата и прераждането!