В памет на невинно загиналите врачани от бомбардировките на Американската авиация през януари 1944 година., при която загиват мирни граждани, близо 300 са ранените, 450 са разрушените сгради и жилища. Нанесени са огромни материални щети. Градът потъва в кървав ад и скръб.
Балканът и до днес за тях ридае тихо
пази спомен за един кошмар и ад
за бомбите над тиха, мирна Враца
за гибел на Врачани, гибел на любимият им град.
Врачани… Топли и хуманни хора
с любов създавали блага, деца…
Но кой им прати тежката прокоба
да гинат мирни, мирни без вина?
Откъм небесна висота дошла
нечаканата участ тежка
За бяла Враца радост- не,
а огън, стонове и скръб човешка.
И чувствам със сърцето си Врачани
окървавили белите пътеки на града
изпращат дни и нощи умълчани
с тревожни погледи към нас…
И чак до днес до нас долита мъката им вечна
печалният им вик, и стон, и плач
каква злина ти сторихме Америко далечна
та връщаш бомби, огън и злоба на палач?
Кръжат душите им кат гълъби в синевата
кръжат с простреляните си крила
с послания към всички живи по земята
да няма никога и никъде война.
Летят, кръжат погиналите в небесата
но знам, не ще останат вечно там в запас
Душите им ще слязат тихо на земята
да бродят живи, като гълъбите, живи между нас.
Петър ДОНЕВСКИ
--230.jpg)