В изложбената зала на Военен Клуб - Враца бе открита постоянна фотоизложба "Спасените бойни знамена – светини на България“. Слово при откриването изнесе историкът Красимир Богданов, който представи подвига на поручик Ангел Янчев и спасяването на знамето на 35-ти пехотен Врачански полк.
Спасените бойни знамена – светини на България
*** На 29-ти септември, България и Антантата сключват т.н. Солунско примирие, с което се изважда страната ни от Първата световна война. Като част от примирието е и условието три български пехотни дивизии да останат в плен на англо-френските войски. Сред тях е 6 Бдинска дивизия, в състава на чиято 2-ра бригада е и 35-ти пехотен Врачански полк. Полкът е въдворен в военнопленически лагер край гр. Кичево(дн. Р.С. Македония). Френското командване издава заповед всички бойни знамена да бъдат предадени. Подобно на други части, в началото на октомври 1918 г. и в 35-ти полк е сформиран войнишки комитет за укриване и пренасяне на знамето в България. Полковото знаме е едно от най-старите български знамена. То е пряпорец, неформено знаме, т.н. „Старозагорско знаме”, предназначено за една от дружините на източнорумелийската милиция. Има формата на кръст за храброст в бял, зелен и червен цвят. Връчено е на 35-и полк на 05.10. 1912 г. непосредствено преди Балканската война от 1912 г. в с. Саранени. Под това знаме врачани постигат славни победи в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, връх на които е Добричката епопея от септември 1916 г., за което си спечелват прозвището „Железния полк“.
Щом научава за заповедта командирът на врачани полк. Иван Башавлиев, строява полка и заявява, че няма по-голямо безчестие за войника от това да се предаде свещеното знаме на врага. Той заповядва на командирът на 12-та рота, запасен поручик Ангел Янчев от гр. Враца, който е и знаменосец на полка да изгори знамето. Янчев взема знамето от ръцете на поручик Цолов и вместо него изгаря калъфът му, а полковата светиня препасва около кръста си. Военновремевите закони по това време са безмилостни и еднозначни – укриването на бойно знаме се наказва със смърт. Така, с риск за живота си, Янчев пази знамето.
Но неговия подвиг е дваж по-значим и поради още един факт. По време на войната Янчев е ранен, а куршумът засяда в тялото му. За да не бъде открито препасаното около тялото му знаме, той не постъпва във френска болница, а носи раната и куршума 9 месеца. Куршумът е изваден едва след завръщането му в Родината.
Сред близо 1000-та пленени врачански войници, нито един не предава поручика.
Един от пленените български войници е и бащата на моята баба Дамян Йотов. След освобождаването му, преминава повече от 500 километра пеша по прашните пътища от Кичево до родното му село Криводол, Врачанско, където се прибира без всякакво имущество и облечен в дрипи. Неговата съдба споделят стотици военнопленници.
В своя дом във Враца се завръща и поручик Янчев. На специално тържество в казармите на 35-ти пехотен полк той връчва спасеното знаме светиня, с думите „...Враца, Ерусалимът на българщината“.
Запасен поручик Ангел Янчев е награден със знака „За спасяване на знаме”.
Знамето е наградено с „Възпоменателна метална гривна” с надпис „Спасено на 1 октомври 1918 г. от поручик Димитров Ангел Янчев“ и с „Възпоменателни медали за войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г”.
Днес, знамето на 35-и пехотен врачански полк, куршумът и гривната се съхраняват в Националния военноисторически музей.
Преди броени дни Врачанският общински съвет изпълни един свой отдавнашен дълг. С негово решение, две нови улици в града ще носият имената "35-ти пехотен Врачански полк" и „Поручик Янчев".
Красимир БОГДАНОВ , историк
