В неделя, 27 октомври 2024 г., в 4 часа сутринта, България се връща към астрономическото часово време, наричано също и зимно часово време. Корекцията на времето е с един час назад (4:00 часа става 3:00 часа). Това означава, че денонощието ще бъде с един час по-дълго.
В този ден в България трябва да се проведат предсрочни парламентарни избори.
Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март и затова го определяме и като зимно.
Всички модерни компютри, телефони, смартфони и електронни часовници правят часовата корекция автоматично (ако тава не им е изрично забранено). За часовниците със стрелки и нужна ръчна намеса за часовата корекция. Не се будете през нощта, за да местите стрелки или да променяте настройки. Ако някои от уредите ви за мерене на времето не са толкова умни, за да се справят с досадната промяна сами, не е беда да коригирате часа и след като се събудите в неделния ден.
Практиката за изместване на часа с един час напред (през лятото) е изгубила икономически смисъл и като цяло е доказано, че е вредна. Въпреки решението от 2019 г. на европейско ниво да се прекрати часовото изместване, това не се прави заради липсата на инициатива и конкретно решение на политиците, отново заети и през октомври 2024 г. с избори.
През септември 2018 г. Европейската комисия излезе с предложение корекциите за редуване на лятно часово време с астрономическо да бъде преустановено. Различните държави сами трябваше да изберат дали искат да останат на астрономическо време (зимно), или да отчитат часовете според лятното часово време. Решението за прекратяването на смяната на часа се отложи и не е ясно кога политиците ще вземат решение. Корекциите ще продължат със сигурност и през 2025 година – през март, а вероятно и през октомври. Правилото е, че всяка година в нощта срещу последната неделя на октомври лятното часово време трябва да премине към зимно, а в последната неделя на март отново се прави корекция – към лятно.
Лятното часово време в България за първи път е въведено на 1 април 1979 г. Корекцията се използва в много държави по света, заради това, че тогава е изчислено, че се спестяват разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. Това се постига заради по-доброто съвпадане на часовете от светлата част на денонощието с активните часове за работа и тръгване за училище. Аргументите за корекцията обаче вече не са толкова валидни и се потенциалната икономия на пари се поставя под съмнение, а дискомфортът, който изпитва човек заради часовата промяна също не е без значение.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на американския политик, общественик и просветител Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г., като предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
