На 14 септември, църквата отбелязва голям християнски празник, един от 12-те най-важни християнски празника - Кръстовден.
История на празника
В деня на Въздвижение на Кръста Господен се припомня как равноапостолната царица Елена намерила Кръста, на който бил разпнат Господ Исус Христос. Кръстът е намерен през 326 г. близо до планината Голгота в Йерусалим. От VII век с този ден започва да се свързва паметта за връщането на Животворящия кръст от Персия от византийския император Ираклий (629 г.).
Празникът се нарича Въздвижение на Кръста Господен, защото както при получаването, така и при връщането на Кръста предстоятелят три пъти издига кръста, за да го видят всички.
Равноапостолният император Константин пожелал да се построят Божии църкви на свещени за християните места в Палестина (т.е. на мястото на раждането, страданието и възкресението на Господ Иисус Христос и др.) и да се намери Кръстът, на който е бил разпънат Спасителят. С голяма радост майка му се заела да изпълни желанието на императора, Равноапостолна Св. Елена.
През 326 г. Елена заминава за Йерусалим с тази цел. Тя положила много труд, за да намери Кръста Христов, тъй като враговете на Христос скрили Кръста, като го заровили в земята. Накрая й посочили възрастен евреин на име Юда, който знаел къде е Кръстът Господен. След дълги разпити и убеждаване той бил принуден да говори. Оказало се, че Светият кръст е хвърлен в една пещера и затрупан с боклук и пръст, а отгоре е построен езически храм. Кралица Елена наредила разрушаването на храма и разкопаването на пещера.
Когато разкопали пещерата, в нея намерили три кръста и отделно от тях плоча с надпис: „Исус от Назарет, царят на евреите“. Йерусалимският патриарх (епископ) Макарий и Св. Елена били убедени, че Бог ще посочи кой е Светият Кръст на Спасителя.
По съвет на епископа занесли трите кръста един след друг на една тежко болна жена. От двата кръста чудо не станало, но когато поставили третия кръст, тя веднага оздравяла. Чудо се случило и по време на носенето на покойници за погребение. Тогава върху тях били поставени един след друг и трите кръста и след третия кръст, чудото се случвало - мъртвецът оживявал. По този начин бил разпознат кръстът Господен, чрез който Господ извърши чудеса и показа животворната сила на Своя Кръст.
Светите равноапостолни Константин и Елена, над мястото на страданията, погребението и възкресението на Иисус Христос, построили обширен и величествен храм в чест на Възкресение Христово . Те също построиха храмове на Елеонския хълм, във Витлеем и във Феврон близо до дъба на Мамри.
Елена занесла част от Светия кръст на сина си цар Константин, а другата оставила в Йерусалим. Тази скъпоценна останка от Кръста Христов и до днес се пази в църквата „Възкресение Христово“.
Традиции и обичаи на празника
Вярва се, че част от Кръста е заровена у нас на Кръстова гора, Родопите. Това е причината хиляди вярващи да посещават светата обител в навечерието на празника. През нощта срещу 14 септември те пренощуват под открито небе. Вярва се, че точно е полунощ небето се отваря и Бог чува всички молитви. Вярващите прекарват нощта под открито небе в молитви за здравето си и това на своите близки.
По традиция на този ден се извършват водосвет, като след това свещениците пръскат домовете със светена вода.
На празника се извършва всенощно бдение и литургия. На утренята Евангелието се чете в олтара. При изнасянето на кръста, всички присъстващи на литургията го целуват и след това се помазват с миро.
На Кръстовден се спазва пост, като месо, яйца, риба и млечни продукти са забранени. Постът не изключва консумацията на растително масло.