Преди 100 години на днешния ден от предателска ръка падна легендарният водач на ВМРО Тодор Александров.
Роден през 1881 г. в Щипския квартал Ново село, български учител и революционер, деец на ВМОРО, радетел за освобождението на Македония и Одринско и обединението им с Майка България. Преминал през турските зандани, нему поетът П. Яворов посвещава стихотворението "Заточеници". Един от главните ръководители на Скопски революционен окръг.
След "Хуриета" е сред първите, които осъзнават лицемерието на младотурците в опита им да асимилират българското население и да създадат "отоманска" нация, поради което, заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев възстановяват революционната дейност. Организатор на атентатите в Щип и Кочани, жестоките кланета след които ускоряват началото на Балканската война.
По време на войните за национално обединение е в услуга на главното командване на българската армия, в помощ на която организира десетки чети в тила на противника.
След националните катастрофи и общата покруса, за втори път възстановява дейността на ВМРО и повежда борбата срещу новите поробители на Македония - сърби и гърци, като превръща Организацията в най-голямата неправителствена въоръжена сила в Европа.
Противопоставя се на опитите на Коминтерна да подчини революционната организация на своите цели. Този му грях не е простен, и на 31 август 1924 г. край с. Сугарево, Мелнишко е прострелян по заповед на Алеко Василев. Виновниците за убийството му са ликвидирани от безкомпромисния нов водач на ВМРО Иван Михайлов.
Собствената оценка са своята дейност Александров дава през 1917 г.: "Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си живот, като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно е оцелял. Досега съм получил едно морално удовлетворение, именно, че идеята е вече на осъществяване. Занапред ми остава едно несносно здраве и един морален капитал – моята чест. Никому няма да позволя да се гаври с тая моя светиня.", а Енциклопедия "Британика" пише за него: "Александров в продължение на много години бе некоронованият и абсолютен цар на македонските българи, които го боготворяха. Той бе една много фина фигура, висок, с черна брада и левент и колкото коравосърдечен, толкова и храбър“.
ПОКЛОН, ВОЙВОДО! ЦАРСТВО ТИ НЕБЕСНО!
Красимир БОГДАНОВ, историк
