Монтана започна събирането на подписи срещу изграждането на хранилище за ядрени отпадъци от АЕЦ „Козлодуй“ край село Сумер.
Монтанското село е избрано като възможен вариант за съхранение на ядрени отпадъци от електроцентралата, като теренът за евентуално хранилище се намира на километър и половина източно от Сумер в посока Враца.
Бившият кмет на селото Любомир Манов коментира, че Сумер не е със затихващи функции, за да стане гробище за ядрени отпадъци. Подписката ще бъде внесена в Министерския съвет.
До момента отработеното ядрено гориво се връщаше за съхранение в Русия. След като управляващите решиха да прекратят договора за доставка на руско ядрено гориво и съответно за съхранение на отработеното в Русия, пред атомната ни електроцентрала стои въпросът къде в България ще бъдат погребвани радиоактивните отпадъци.
Временно водно хранилище
На първо време АЕЦ „Козлодуй“ ще съхранява горивните касети в своето временно водно хранилище за отработено ядрено гориво. Това става ясно от доклад, представен на конференция на Булатом преди месец, цитиран от atominfo. Венелин Русанов, главен експерт в дирекция „Ядрена енергетика“ в компанията „Абилико“, е изготвил оценка дали е безопасно съхранението на отработените горивни касети ТВСА-12 във временното водно хранилище на АЕЦ „Козлодуй“. Колективните и индивидуалните дози радиация за персонала и на площадката няма да превишават установените граници, според доклада.
Руското гориво ТВСА-12 се използва в 6-и блок на централата от 2016 г., когато в активната зона на реактора е заредена първата партида от тези касети. Това осигури възможността блокът да работи при мощност от 104% при 4-годишен горивен цикъл с годишно презареждане от 42 касети.
През 2020 г. от блока е извадена първата партида отработени ТВСА-12. Сега те са в охладителния басейн на енергийния блок и ще бъдат преместени във водното хранилище за отработено гориво на централата.
Първоначалният проект за водно хранилище в АЕЦ „Козлодуй“ е разработен от съветския институт „Главтехстройпроект“ през 1968 г. Нуждата от такова хранилище възниква, тъй като отработеното гориво от блоковете ВВЕР-440 може да се съхранява в басейните до три години, но наличните контейнери позволяват транспортирането на гориво едва след пет години на престой, което налага създаването на междинно съоръжение за съхранение във воден басейн на площадката.
Изпълнители на окончателната разработка на проекта за хранилище са съветският ВНИПИЕТ и българската компания Енергопроект. Възможностите на хранилището за съхранение в последствие са разширени за отработеното ядрено гориво от ВВЕР-1000.
Водното хранилище е изградено в югозападната част на обекта. Разполага с четири басейна, пълни с вода, в които са и контейнери с касети с отработено гориво.
Източник - obektivno.bg
