Свободата – извезана със златни букви върху зеления копринен плат на знамената на хайдутите, Априлското въстание и Ботевата чета!
Свободата – българите да бъдат самостоятелен народ, а не част от „руммилет“ в Османската империя. Да живеят в самостоятелна държава, както съседните нам народи – гърци, сърби и румъни. Сами да определят съюзници и врагове, да направляват икономическото, политическото, социалното и духовното си развитие.
Свободата – свързана със саможертва, с готовност да се събори светът, основан на насилие и привилегии, коварство и лицемерие, суета и човешка несправедливост.
Свободата - антипод на робството, зависимостта, унижението и гнета.
Свобода или смърт!
Свобода за разрушаване! Свобода идеална и идеализирана!
Свободата - реалност, която Ботев не доживя, изстрадана и заплатена с неговия живот и с живота на хилядите участници в национално-освободителното движение и в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., е съзидание. Това е трудното, мъчително и противоречиво изграждане на Третата българска държава с всички нейни органи: Народно събрание и Велико народно събрание, поява на партии, съставяне на правителство, избор на държавен глава, приемане на Конституция, създаване на българска войска, военната защита на новата ни държава, войните в началото на ХХ век, двете национални катастрофи, икономически и политически кризи, периоди на възход и падения. Държава, изградена и развиваща се под прякото влияние на Великите сили, европейските държави и Русия и техните съюзи от Берлинския конгрес до конференцията в Ялта и членството ни в НАТО и Европейския съюз.
Днес имаме своята държава, имаме права и свободи, декларирани в Конституцията. Имаме правата, свободите и ценностите на обединена Европа. Но тези права и свободи реални ли са за всеки от нас? Реална ли е нашата независимост? Реално равноправен член на европейското семейство ли е България или ще продължават да се отнасят към нея като към територия – нужна, необходима и изгодна?
Можем да живеем и работим във всяка страна членка на ЕС, но реално ли се заплаща нашия труд както на другите европейски граждани?
Защо нашите управляващи и политици, депутатите в Народното събрание и в Европейския парламент не отстояват националните ни интереси пред Брюксел, а за всичко чакат разрешение и одобрение отвън и се съобразяват с европейските чиновници и чуждите посолства?
Защото личните и тясно партийните интереси са над обществените, държавните и националните.
Защото апатията е по-силна от волята да отстояваме нашите права и свободи и като личности, и като народ.
Защото реално не сме били и не сме нито напълно свободни, нито напълно независими!
Анета ДИЛОВА, доктор по философия
