Като популярен „химн на българската просвета“ се изпълнява песента „Върви, народе възродени“ по стихове от Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Известна е още и като „Химн на св. св. Кирил и Методий“. Текстът е публикуван за първи път в сп. „Мисъл“, кн. 9–10, 1892 г. Оригиналното заглавие е „Кирил и Методий“ с подзаглавие „Проект за български всеучилищен химн“. Под текста авторът, подписан като Ст. Михайловский, подава датировка „Русе, 1892 Априлий 15“.
Оригинален текст на стихотворението „Кирил и Методий“
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета!...
В световните борби върви
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
сé жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек' името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек' се помни
в славянството во век веков!
