Годината е 1995-та, месец април. Врачанският юрист Върбан Павлов Цеков пише до председателя на читалище „Развитие“ :
„Изпълнявам волята на моята другарка в живота Емилия Иванова Александрова – Павлова, да Ви предам нейната молба.
Няколко години тя отделяше пари от пенсията си. Когато почувства, че се влошава здравословното й състояние, ме помоли да Ви кажа от нейно име: „Много ми е мъчно, че не мога да отида до читалището, да се видя с приятелките си. Да ми стигаха силите, с удоволствие бих приела да обсъдим някоя книга или да се срещнем с някой автор. Нашият народ, а най-вече младежите и децата се нуждаят от запознаване с литературата, а ние трябва да работим за тяхното просвещение и културно издигане. В читалището идват от всички училища. Децата – малки и големи има какво да научат в неговите библиотеки, от организираните обсъждания и сказки. Трябва да създаваме стимул за младежки литературни изяви!“
Тогава разбрах защо години наред е събирала и скътавала тия свидни левчета!
„Върбане, да подариш на читалище „Развитие“ събраните от мене пари! Допълни ги до 50 000 лева, внеси ги в банката и с лихвите им всяка година читалището да организира конкурс сред врачанските училища за написване на литературно произведение. В чест на 24 май – Деня на славянската писменост и култура да се връчат награди на първите трима ученици, написали най-хубавите стихотворения, разказ, песен или друго.“
Върбан Павлов изпълнява желанието на своята вече покойна съпруга и на 4-ти април 1995 г. внася събраната сума по сметка на читалището. Така, по волята на дарителката се създава фонд „Ученическо литературно творчество“ в памет на Емилия Александрова – Павлова.
Емилия Александрова е родена на 19 септември 1921 г. в гр. Враца в семейството на Иванка Вълчинова – любяща майка и добра домакиня и Иван Александров – адвокат и отявлен туристически деятел в града. Изключително прилежна ученичка, тя завършва Девическата гимназия във Враца, след което Софийския университет, специалност „Славянска филология“. От 1944 г. до 1977 г. е учителка по български език и литература в гр. Враца. Омъжва се за Върбан Павлов, юрист, но и дългогодишен служител в Община Враца. Тук, като заемащ длъжностите секретар и зам.-председател той отговаря и участва в изграждането на паметника „Вестител“ и паметника на Христо Ботев. Семейството има един син и двама внуци – всичките инженери.
Всеотдайната учителка обича децата, учи ги на добро, разум, държи се с тях изключително човешки, с уважение и добронамереност. За своята работа и качествата й като преподавател, Емилия Александрова е наградена през 1972 г. с орден „Кирил и Методий“ – втора степен. Тя редовно посещава читалище „Развитие“, читалищната библиотека, присъства на срещи с поети и писатели, с любов обсъжда литературните произведения. Умира на 3 февруари 1995 г. със заръката към своя съпруг: “С лихвите от събраната и дарена сума да се награждават младите, да се насърчават да творят, за славата на нашия хубав Врачански роден и обичан край!“
На 24 май 1995 г. на тържествена церемония в читалище „Развитие“ на съпруга на Емилия Александрова е връчено благодарствено писмо от председателя на читалището Румен Павлов, в което се казва:
„Уважаеми г-н Павлов,
От името на всички членове на читалище „Развитие“ – Враца, Управителният съвет Ви изказва най-сърдечна благодарност за дарените петдесет хиляди лева, в изпълнение на завещанието на Вашата съпруга.
По този начин Вие продължавате стародавната българска традиция за подпомагане на читалищната дейност.
С дарените средства е учреден фонд „Ученическо литературно творчество“ в памет на Емилия Александрова – Павлова. Догодина на 24 май ще бъдат наградени и поощрени най-добрите ученически творби в областта на литературата.
За тази Ваша най-високохуманна постъпка, г-н Павлов, ние още един път искрено и топло Ви благодарим и се прекланяме пред Вашата човечност и безпределната Ви любов към младите хора от нашия град. Благодарим!“
На това тържество Върбан Павлов приема много поздравления за този високохуманен жест и от ученици и възпитаници на своята съпруга, от всички присъстващи.
Литературният конкурс става факт още от следващата 1996 г., в неговия статут четем: „Конкурсът се организира по волята на дарителката ежегодно, в чест на деня на славянската писменост и на българската просвета и култура – 24 май. Главната му цел е да стимулира развитието на литературните заложби у подрастващите в град Враца, да подтиква към художествено-творческа дейност и изяви, да възпитава любов към литературата, изкуството, историята, бита и традициите на народа ни, да повиши художествено-естетическите критерии на учащите се. Конкурсът има два раздела – поезия (стихотворения) и проза (разкази, есета).“
В Държавен архив – Враца се съхраняват екземпляри от цитираните по-горе документи (фонд 1030, оп.3, а.е. 23), свидетелстващи за благородния, родолюбив дух на една българска жена и учителка – Емилия Иванова Александрова – Павлова. Ученическият литературен конкурс, учреден на нейно име, се провежда от читалище „Развитие“ във Враца вече 28 години, ежегодно. Със сигурност можем да твърдим, че мечтата на врачанската учителка е реализирана: този ученически форум мотивира развитието на творческото въображение и талант у подрастващите; съхранява и утвърждава най-важните човешки ценности – родолюбие, човечност, доброта, взаимно уважение, признателност, патриотизъм, отговорност; популяризира постиженията в областта на литературата на най-младите нейни почитатели в България и способства за създаването на творчески контакти помежду им.
Йоанна ПЕТРОВА, Държавен архив – Враца, 2024 г.
* По материалите, съхранявани в Държавен архив – Враца, фонд № 1030 „Харизанов, Васил Митев“
