Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Краезнание

Почетният гражданин на Мездра о. з. полк. инж. Георги Димитров от Лик навърши 92 години

  02.05.2024 21:47
Почетният гражданин на Мездра о. з. полк. инж. Георги Димитров от Лик навърши 92 години

Почетният гражданин на община Мездра о. з. полк. инж. Георги Димитров от село Лик навърши 92 години

На 2 май 2024 г. най-възрастният почетен гражданин на община Мездра - о. з. полк. инж. Георги Димитров от село Лик, пионер на българската радиолокация и доайен сред народните инструменталисти у нас, навърши 92 години.

По този повод Община Мездра му пожелава здраве, бодър дух и много нови радостни моменти в живота, споделени с неговите близки хора!

*** БАЙ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ОТ СЕЛО ЛИК: ПЕСЕНТА НА ОКАРИНАТА ИЛИ КОЛКО Е ХУБАВО ДА ЛЕТИШ

         „В някои райони на Северозападна България местното население казва, че когато играе, „лети”. С „лети” се характеризира от една страна леката и вихрена игра, от друга - състоянието на танцуващия, за когото играта е някакво отделяне от земята, летене, откъсване от грижите на всекидневието и преминаване към желаното и обично състояние на радост и веселие. Севернякът „лети” като вятър, а свободно разлюлените му ръце допълват това усещане.”

Този самобитен дух на северняшкия народен танц, уловен от акад. Красимир Петров („Български народни танци от Северозападна и Средна Северна България”), може да бъде усетен в изпълненията на окарина на 92-годишния Георги Димитров от село Лик, Врачанско, който е доайен сред народните инструменталисти в България.

Роден на 2 май 1932 г. в село Типченица, останал едва 6-годишен без баща, той е отгледан в семейството на Цветко Иванчев, към когото и до ден-днешен питае топли чувства. „Това бяха почтени, трудолюбиви хора - за тях бях като роден син”, споделя бай Георги. Именно „чичко” Цветко му купува първата окарина от пазара в Мездра и има-няма 12-годишно овчарче „полека-лека започнах да се уча да свиря, главно по слух. Като ученик в мездренската гимназия свирех на кларинет и получих познания по нотите. Оттогава се зароди у мене любовта и увлечението към народната музика”.

Впоследствие завършва с пълно отличие Военното артилерийско училище в Шумен (1950-1952), служи в поделенията във Враца и Плевен, дипломира се като инженер от ракетните войски за ПВО (1961-1965), след което в продължение на 15 години (1965-1980) е преподавател във ВНВАУ „Георги Димитров” и подготвя десетки военни инженери за противовъздушната отбрана на нашата страна. След пенсионирането си известно време споделя знания и опит като специалист в Националната служба за борба с градушките.

През всичките тези години инж. полк. Георги Димитров не престава да свири на глинения духов музикален инструмент - било на празници във военното училище, било на събори, било у дома.

През 1970 г. си купува окарина, изработена от троянските майстори на художествените занаяти от с. Терзийско, с която свири и досега, а от 1975 г. по препоръка на известния български етноорганолог (специалист по народни музикални инструменти) Вергилий Атанасов от Института за музикознание към БАН започва да си води списък на мелодиите, които знае.

В момента репертоарът му включва над 200 мелодии от всички фолклорни области на България. Любимата му е „Провикнал се е Никола” на Борис Машалов, но душата му пълнят също „Авлига пее в градина” на Мита Стойчева, „Чие е това момиче” на Кайчо Каменов, „Кога зашумят шумите” на Костадин Гугов, „Залюбих мамо три моми” и др.

От 1976 г. насам е неизменен участник в Националния събор на българското народно творчество в Копривщица, от Третия до Единайсетия (вкл.). При всяка от деветте си изяви е награждаван със златни медали, плакети, диплом или грамоти „за постижения в представянето”. Най-ценна обаче, си остава първата награда, връчена му от Людмила Живкова. По случай 120-годишнината от рождението на Гюрга Пинджурова на последния събор бай Георги изпълни една от емблематичните й песни - „Гугутка гука в усое”, с което спечели аплодисментите на публиката и високата оценка на журито с председател проф. Петър Льондев.

С особено умиление си спомня за срещата си с ген. Добри Джуров, пред когото навремето изпълнил няколко мелодии на един банкет, както и за трите си посещения в бившия Съветски съюз (веднъж по служба в Казахстан), при едно от които „изсвирих любимата песен на Сталин - „Сулико”, и  руснаците ме нарекоха „българския славей”.

Напоследък често тъгува за съпругата си Найда, отишла си преждевременно от този свят и… току взема окарината - да се разтуши. Боли го, че няма на кого да предаде „занаята”, макар от години да свири съпровод на Детската група за автентичен фолклор при местното читалище. С тях разучават ситните стъпки на „Шумадия” - хорото, с което не спират да очароват публика и жури на съборите и да печелят награди.

Другата отрада на самоукия виртуоз са дъщеря му Румяна, есперантист в Германия, синът Любомир, който е бивш военен, внучката Надежда и правнукът Филип. „Всички тези неща са ме крепили в живота, споделя Маестро Димитров. Благодаря на Бог, че доживях до дълбоки старини. На младите пожелавам да обичат народните песни и танци, да тачат българските традиции, защото благодарение на тях сме се съхранили като нация през вековете.”

А за ракията на бай Георги - ех, за лижката ракия могат да се напишат трактати!*

Б. а. *Перифраза от разказа на Георги Бърдаров „За петата ракия или колко е хубав животът”.

Мирослав ГЕТОВ,

председател на Краеведско дружество - Мездра

Последни
Анкета
Ще гласувате ли на парламентарните избори на 27 октомври 2024 година?

Резултати