От Проектантско бюро по целулоза* и хартия в град Хайденау - Германия с участието на ИПП "Химметалургпроект" в периода 1956 - 1959 г. в Мизия се проектира Целулозно-хартиен комбинат /ЦКХ/.
Строителството на Комбината започва през лятото на 1958 г. и завършва през 1962 г., когато за пръв път задимява 102-метровият комин.
Официалното откриване става на 21 април 1963 година.
Оборудването на ЦКХ - Мизия е доставено от ГДР /Германска демократична република/, ЧССР /Чехословашка социалистическа република/, Финландия и Австрия.
Комбинатът използва като основни суровини отпадъчна слама от селското стопанство и дървени изрезки. В статистически отчети на предприятието се споменава тополата като предпочитано дърво.
Години наред предприятието работи с дотации от държавата.
Състои се от няколко основни цеха:
1. цех за избелена целулоза* от слама, добивана по сулфатен метод с 470 работника и 30 души инженерен състав
2. цех за хартия за писане и печат и за технически цели с 580 работника и 50 инженери и техници
3. топло-електрическа централа за собствени нужди - 175 работника и 13 души инженерен състав.
4. цех за неутрална сулфатна сламена целулоза с 80 работника
5. цех за производство на кислород за технически и медицински цели - 35 работника
6. ремонтно - механичен цех - 110 работника
7. цех за контролно - измервателна техника
8. централна заводска лаборатория
9. обслужващи цехове
През 1977 г. с нововнедрени руски машини производството се увеличава с 30 000 тона хартия за писане и печат.
Директори на ЦКХ-Мизия от самото му създаване са инж. Иван Пешев, инж. Стою Христов, Христо Пешев, Цветан Стоев, Иван Горанов, Иван Монев, Иво Божков, Лазар Драганов.
През 1984 г. влиза в действие нов цех за производство на хартия с пигментно покритие с цел намаляване на вноса.
От месец август 1970 - 12.09.1975 г. директор на комбината е Иван Петров Гоцов.
От 12.09.1975 - 14.12.1976 г. - Цветан Стоев
От 01.01.1977 - 01.03.1978 г. - Иван Горанов
От 01.03.1978 - 01.11.1984 г. - Лазар Драганов
От 01.11.1984 г. директорският пост заема Милко Борисов Томов. По това време в комбината работят около 2 100 работника. Предприятието се модернизира. Разширява се дълбочинната преработка на хартия, осигурява се печатаща техника за луксозен амбалаж и милиметрова хартия. Извършва се реконструкция:
1. на хартиеното производство на Б – 59;
2. на отделни възли в Химическия цех на склада за химикали;
3. на сламорезачното отделение.
От Юбилеен доклад на предприятието, изготвен през 1987 г., става ясно, че през 1984 г. вече се е работило с „финландско оборудване с капацитет 12 хиляди тона хартия годишно, с което се спестяват на страната ни над 8 млн лева от внос“. Също така “предприятието произвежда над 80% от хартиите, необходими за нашата полиграфическа и издателска дейност“.
От Доклада също разбираме, че: „…за изминалите 25 години са произведени 570 хиляди тона целулоза от слама, която намира добър прием на международните пазари. За този период са произведени общо 927 хиляди тона хартии за писане и печат, амбалажни, тапетни и пигментно покрити хартии… Мизия действително стана столица на целулозно-хартиената промишленост.“
През 1988-1990 г. от дървесинна маса и сламена целулоза са произведени освен обикновена хартия за печат и писане, също и различни видове хартия офсет, обикновена амбалажна, тапетна, хромова, карирана и канцеларска хартия; книжна конфекция и тетрадки.
За високите си производствени успехи Комбинатът е удостоен с редица ордени . Също така работещите в Комбината се възползват от редица привилегии като безплатни детски градини, стипендии за образование на децата им, транспорт, общежитие, магазини и столова на преференциални цени. Важно е обаче да отбележим, че освен безвредни природни ресурси като дървесина и слама, в производството на хартия са използвани като помощни суровини доста цветни метали и химични съединения: леярски чугун, стоманени топки и бутилки, калай, алуминий на блокове, прокат алуминиев, оловен, меден, месингов, бронзов ; хлор, сярна киселина, солна киселина, кислород, калцирана и сода каустик, калциев карбид, алуминиев сулфат, натриев сулфат (глауберова сол), титанови белила, епоксидни и синтетични смоли, каолин промид, слюда, кокс леарски сух и др.
През месец октомври 1991 г. към Технологичен комбинат за целулоза и хартия - град Мизия се присъединява и предприятие за изкупуване на слама.
С решение № 3830 от 29.11.1991 г. на Врачанския окръжен съд се регистрира ЕООД с наименование Комбинат за целулоза и хартия /КЦХ/ - Мизия ООД.
През периода 1985 - 1988 г. директори на предприятието са: Милко Томов, инж. Нестор Младенов и инж. Красимир Й. Русолов.
Със заповед № РД 17-127 от 01.06.1994 г. на Министерството на промишлеността „КЦХ - Мизия" ЕООД се преобразува в две самостоятелни еднолични дружества с ограничена отговорност и с държавно имущество: "КЦХ - Мизия" ЕООД и "Техарт" ЕООД с предмет на дейност: производство на хартии за писане и печат, пигментно покрита хартия, тетрадки и книжна конфекция, кислород, механо-електроремонтни услуги, транспортни услуги, търговска дейност в страната и чужбина.
Капиталът на Дружеството се определя по баланса на Завода за тетрадки и книжна конфекция към 30.09.1992 г. в размер на 276 250 000 лева, разпределен в 276 250 дяла с номинална стойност 1000 лева всеки. Съгласно разделителен протокол Дружеството поема активите и пасивите, правата и задълженията на Завода за тетрадки и книжна конфекция, поделение на КЦХ "Мизия" към 01.12.1993 г.
"Техарт" ЕООД - град Мизия се регистрира с Решение № 1 на Врачански окръжен съд на 21.06.1994 г. като самостоятелно дружество.
Със заповед № РД-17-242 от 23.10.1995 г. на Министерството на промишлеността се преобразува "Техарт" ЕООД - Мизия в "Техарт" ЕАД/ еднолично акционерно дружество/ - Мизия, регистрирано с Решение № 1625 от 08.11.1995 г. на Врачански окръжен съд в Търговския регистър. Капиталът на дружеството се увеличава на 301 957 000 лева. Предметът на дейност остава производство на хартия за писане и печат, пигментно покривна хартия, тетрадки и книжна конфекция, търговия и транспорт.
На 09.08.1996 г. се открива процедура за приватизация на обособена част от цех "Тетрадки" на "Техарт" ЕАД. През 1997 г. в резултат на приватизационната сделка с "Текон - Инвест" АД - Велико Търново се обезсилват 58 367 поименни акции от "Техарт" ЕАД - Мизия.
С Решение № 1169 от 24.07.1997 г. на Врачански окръжен съд се преобразува "Техарт" ЕАД в "Техарт" АД /акционерно дружество/.
До 16.11.1998 г. се извършват заводски проби за производство на всички видове хартия и велпапе**.
С протокол на "Техарт" АД - от 25.11.1998 г. се взема решение за регистриране на "Техарт - Комерс" ЕООД /еднолично дружество с ограничена отговорност/ - Мизия, едноличен собственик на което е "Техарт" АД.
Предметът на дейност на дружеството е търговия с целулоза и хартия, транспортни услуги, маркетинг, дистрибуция и туристическа дейност, посредническа дейност, спедиционно-складова дейност, външнотърговска дейност и всяка друга дейност, незабранена от закона.
На 11.01.1999 г. Врачански окръжен съд открива производство в несъстоятелност на "Техарт" АД - град Мизия. На 11.06.2001 г. с Решение на Врачански окръжен съд и по молба на синдика "Техарт" АД се обявява в несъстоятелност, с което се прекратява дейността му.
* Целулозата представлява воднонеразтворимо съединение, което е главната част на растителната клетка.
** Вѐлпапето (от немски Wellpappe – хартия на вълни) е многослоен картон с гофриран вътрешен слой и една или две плоски облицовъчни плоскости.
Използвани източници:
Документи от фонд № 713 на Държавен архив – Враца „Целулозно-хартиен комбинат - гр. Мизия“ :
опис № 1, архивни единици /а. е./ 1-7 и 12-15
опис № 3, а. е. 88, 89
опис № 4, а. е. 1, 2, 7
опис № 5, а .е. 12, 18
опис № 6, а. е. 14, 22
Изготвил: Лора КАРАНАЧЕВА, Държавен архив – Враца
