В Държавен архив – Враца се съхраняват лични архиви, дарени от изявени личности, свързани с Враца и Врачанския край. Такива утвърдени имена в областта на театралното изкуство са представителите на уникалната фамилия Гайдарджиеви. Артистичното семейство Цветана и Иван Гайдарджиеви са от поколението актьори, което наследява и пренася до наше време просветителските традиции на някогашните български театрални дейци. Изключително колоритни личности с невероятни актьорски превъплъщения и ярко изразена индивидуалност.
Цветана Тодорова Новакова е родена на 6 април 1929 год. в гара Самуил, община Разград. Бащата, Тодор Калчев Новаков, е интелигентен и предприемчив търговец от Русе. Заедно със съпругата си Мария се преместват в гара Самуил, откъдето по това време се реализира износът на житото на Делиормана и дървения материал на Лудогорието. Тук се раждат двете им деца – Цветана и по-голямата й сестра Сийка.
През 1948 год. Цветана завършва Американския девически колеж (клон на “Робърт колеж“) в Ловеч. Щастлива случайност я среща с бъдещия й съпруг Иван Гайдарджиев – по това време директор - режисьор на Разградския театър. У мечтаещата да стане журналистка млада девойка той вижда артистични заложби и я извежда на театралната сцена. Първата й роля е на Верочка от пиесата „Повест за една жена“. Благодарността и обичта на публиката я вдъхновяват и поддържат артистичния й дух за нови роли.
На 1 август 1949 год. двамата сключват брак. Нямат обаче сватбена снимка – непосредствено след подписването Цветана е въдворена в женски лагер в с. Оброчище – около Балчик (по „причина“ буржоазния й произход, завършения Американски колеж и изпълнението на песни на английски език). По-късно уволняват от театъра нейния съпруг.
След 6 месеца, прекарани от Цветана в лагера, напускат родния край. Скриват се от „тъмното“ й минало чак в Кюстендил. През следващата година заминават Пазарджик, където работят седем години. По това време (в гара Самуил!) се ражда синът им Теодор. Следващите „спирки“ по професионалния им път са Силистра (шест години) и Толбухин. В толбухинската трупа се събират с Жоржета Чакърова, Климент Денчев, Светослав Пеев, Мариана Аламанчева. От Разград при тях идва Иван Кондов. Заедно с него през 1967 год. семейство Гайдарджиеви пристига във Врачанския театър.
Тук са най-плодотворните им години. Цветана Гайдарджиева става не просто любимка на театралната публика, но получава високи оценки от критиците за творческите си превъплъщения. Има щастието да работи с големи режисьори и великолепни колеги. Изгражда много и разнообразни образи – драматични и комедийни. Признание и овации печели за ролите си на баба Гицка в „Големанов“ от Ст. Л. Костов, Жержет в „Училище за жени“ от Молиер, Куришкина от „Без вина виновни“ на Ал. Островски, Мезеловска от „Баня“ на Маяковски, Глория Шипченска в „Любов“ и Щефи в „Щастие“ от Орлин Василев, мадам Злата в „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников и много други. „Изиграла е над 100 роли, но най-голямата не беше на сцената, а тази на всеотдайна съпруга“ (Иван Гайдарджиев).
През м. септември 1994 год. артистичното семейство Гайдарджиеви чества съвместен юбилей – „75 години Иван + 66 години Цветана = 141 години на естрадния подиум“. По този повод изнасят юбилеен спектакъл в Двореца на културата – Козлодуѝ.
През 1995 год. с решение на ръководството на читалище „Развитие“ във Враца се създава Театрална формация. Подготвени са няколко варианта на спектакъла „Бабини приказки“, тематично насочени към децата от детските градини и началните училища. Спектаклите са изцяло дело на Цветана Гайдарджиева – пише стиховете, режисира, изпълнява по 10-12 роли. В импровизирания малък театър на колела за 7 години „вълшебната баба“ изиграва над 300 безплатни благотворителни представления.
Неуморната актриса участва и в редица постановки заедно своя син Теодор: „Максималистът“, Шивашки дни в Силмачи“, „Чер хайвер и леща“, „Свекърва“, а също така в спектакли, които той създава извън театъра: „Аз съм българче“, „България на сити и гладни“, „Малкият човек в държава Отчаяние“.
През целия си творчески път Цветана Гайдарджиева се радва на голямата обич и уважение, които й засвидетелстват врачанската публика и врачанската общественост. Награждавана е с грамоти от Окръжния съвет на жените (1974 год.), Окръжния съвет за култура - Враца (1979 год.). и Общинския съвет за култура – Враца (1984 год.). Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I-ва степен (1987 год.). За принос в областта на културата заедно със съпруга си е удостоена с Наградата на Враца за 1998 год. Вписана е в книгата „XX век - личности и съвременници. Врачанска област“ (1999 год.). Умира на 18 юли 2013 год.
По архивни документи от фонд №1305 , съхранявани в „Държавен архив” – Враца.
Красимир БОЧЕВ, главен експерт в „Държавен архив“ - Враца
