През 1923 г. в големия опустошителен пожар във Враца изгаря малката и единствена по това време дърводелска работилница в града собственост на братя Попдамянови, Илия Пуйков и Кото Мицин. Инициативните братя Попдамянови решават не само да възстановят работилницата, но и да изградят съвременна, модерна за времето си дърводелска фабрика. Заемат се с начинанието, но не им достига капитала и привличат своя заможен съгражданин Иван Н. Петров, образуват сдружение и започват упорита работа. Придобиват терен, построяват сградите, внасят от Германия технологичното оборудване. Тъй като през тези години Враца не е електроснабдена, за експлоатацията на машините собствениците купуват дизелов мотор от гр. Хановер. Регистрират предприятието с наименованието, което Гено Попдамянов му дава: „Дъб“ – като символ на здравина, трайност и изящество, с мечтата да стане едър и силен и никакви бури да не са в състояние да го сломят.
В новоформираната фабрика започват работа 24–ма добри майстори, сред които Харалампи Пъпкалийски, Пъшо Иванов, Тодор Могилански, участника в Септемврийското въстание Иван Ценов, Никола Филипов, Асен Табаков, Петър Венков, Мито Паралюзов, Георги Филипов, Цветко Рашев, Иван Самарджийски и други. Първоначално основната дейност е изработването на врати, прозорци, мебели от масивна дървесина. С доброто оборудване и съвестните работници, предприятието разширява своя асортимент: започва да произвежда оборудване, обзавеждане за училища, читалища, обществени сгради не само във Враца, но и в околията. На традиционния Врачански панаир фабриката е излизала ежегодно със свое представяне, получавала е много награди, а от Пловдивския панаир има и златен медал. Назначават се още работници, броят им достига 50 души.
През 1928 г. братята Попдамянови с помощта на Врачанската популярна банка доставят от Германия и монтират два дизелови мотора за първата електроцентрала в града – голямо събитие за Враца и Врачани. Това дава възможност да се построи и дъскорезно отделение към фабриката за услуги на населението. Под доброто ръководство на Гено Попдамянов предприятието се стабилизира, спазва се трудовото законодателство, повишава се заплащането.
От 1933 г. настъпват лоши времена за укрепналата вече фабрика и будния колектив от дърводелци. Собственикът Иван Петров, жаден за по-големи печалби превръща дърводелската фабрика в каучукова. Огорченият основател на "Дъб" Гено Попдамянов с дълбока скръб и мъка напуска фабриката. Последват го почти всички дърводелци. Намалявайки заплатите на работниците, собственикът Иван Петров променя изцяло дейността на предприятието чрез въвеждането на производството на калъпи и токове, необходими за каучуковата промишленост. Този тежък период продължава до национализацията през 1947 г.
От 1948 г. фабрика „Дъб“ започва отново мебелно производство, обзавеждания на обществени сгради, училища, ишлеме. Директор става Илия Турлашки. Почти всички от основателите са отново във фабриката. Започват години на усилен и ентусиазиран труд за укрепването на предприятието, асортиментът от година на година се разширява, фабриката печели авторитет. От национализацията до 1960 г. продукцията нараства 10 пъти, а през 1966 г. колективът започва работа в новопостроен завод. Сбъдва се мечтата на по-старите работници – „Дъб“ се превръща в голям мебелен завод, който само за един месец произвежда повече продукция отколкото през цялата 1948 г.
Новата съвременна техника, науката, прогресивният опит, силните ръце и всеотдайността на хората си казват думата. Красивите мебели, сътворени в завод „Дъб“ всеки ден се отправят към всички кътчета на родината и по-далечните краища на света – Либия, Белгия, Франция, Холандия, Израел, бившия Съветски съюз и други страни, за да радват хората. През този период освен сплотеният колектив заслуга за тези успехи имат и директорите на предприятието: Петър Венков, Кръстьо Къчев, инж. Тодор Николов, инж. Георги Стефанов и Кирил Николов.
В отчети и на конференции започват да наричат „Дъб“ – „Гордостта на окръга“.
През 1973 година в читалище "Развитие" се чества 50 годишния юбилей на завода. Организацията и подготовката на тържеството са мащабни. Само поканените гости са 160, сред които са Министърът на Леката промишленост, директорите на Държавно стопанско обединение „Мебел“ – София, на всички големи предприятия, институции и училища във Враца, Берковица, Етрополе, Видин, Монтана, Бургас, Габрово, Трявна, Шумен, Кюстендил, Ловеч, Троян, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Силистра, Костенец, Хасково, Търново, Толбухин (днес Добрич), Ямбол, Кубрат, Благоевград, Преслав.
Получават се поздравителни телеграми от завод „Москва“ – София, мебелен завод „Бдин“ – Видин, завод „Август Попов“ – Шумен и други. Във Врачанския вестник „Отечествен зов“ се публикуват юбилейни страници.
Заводът е награден с орден "Червено знаме на труда", колективът е носител на преходното знаме на трудовата слава на Министерството на леката промишленост.
Директорът на завода, инж. Тодор Николов в своето празнично обръщение казва: „Това, че цялата наша продукция е на световно равнище, не само ни радва, но и окриля за нови, още по-смели полети. Нима българинът не се е прославял и в далечни страни с пословичното си трудолюбие, щом е имал вярата и волята на творец! А в нашия завод всеки е творец!“
През 1975 година в завода се извършва основна модернизация.
От 1978 до 1988 година предприятието изработва два пъти повече продукция по две направления: вътрешен и външен пазар. През 1981 г. заводът е награден с орден „Народна Република България“ – втора степен. Голям е списъкът на носителите на отличия: наградените с: „Народен орден на труда“: инж. Тодор Николов, инж. Георги Стефанов, Светослав Барзов, Венелин Ценов, Ненко Стефанов, Велко Стойчов, Кирил Николов, Любен Борисов, Коцо Иванов, Мария Митова, Георги Иков, Тихомир Карамелски, Веса Пандурска, Петър Николов, Цветко Костов; „Червено знаме на труда“ – инж. Тодор Николов; медал за трудово отличие – Наско Николов.
През този период основно се подменя асортимента на завода, внедряват се нови технологии и материали. По този начин по производителност заводът се нарежда в първата трета на Обединението на мебелните заводи. Утвърждава се и авторитета на колектива с разширените му възможности за стабилно качество. Става търсен производител на мебели за редица западни фирми. По линията на общественото обзавеждане се изработват мебели по специфични проекти за посолствата на България в почти всички страни, с които страната има дипломатически връзки. Изработват се и мебели за обзавеждане на редица крупни обекти в страната като: Националния дворец на културата, Министерски съвет, резиденция "Бояна", районни, окръжни и областни съвети и комитети в София, Враца, Михайловград (днес Монтана), Благоевград и други градове, обзавеждане на хотели, обществени сгради.
През 1989 година съществуването на Държавно стопанско обединение "Мебел" се прекратява. На територията на град Враца се създава Държавна фирма (ДФ) "Елица" със седем поделения от Северозападна България. Едно от поделенията е Мебелен завод "Дъб". Директор на завода е инж. Георги Стефанов, главен счетоводител - Екатерина Маринова. Средно списъчният брой на персонала е 353 човека, обема на общата промишлена продукция е 7 829 лева.
През 1991 година заводът се отделя от ДФ "Елица" и става самостоятелна Държавна фирма "Дъб" - град Враца. От 01.04.1993 година ДФ "Дъб" - град Враца се преобразува в Еднолично акционерно дружество "Дъб" с изпълнителен директор инж. Георги Стефанов и председател на Съвета на директорите от Министерство на промишлеността - Виолета Христоскова.
В резултат на трудностите, възникнали през периода след промените от 10 ноември 1989 г. производството намалява значително. През 1994 г. се създава програма за финансово оздравяване на фирмата, като се завоюват нови пазари в Ирландия и Словения. От 2002 год. дружеството няма държавно участие, а от 21.07.2009 год. е обявено в ликвидация, която приключва през 2015 г.
Материалите от фонда на „Дъб“ – Враца показват два ярко открояващи се и впечатляващи факта: социалната политика на ръководството, намерила израз в ежегодно създаваните планове за развитието на колектива и ентусиазмът, с който работници, бригадири, майстори и служители говорят за своята работа - неща, позабравени днес, рядко срещащи се в съвремието ни.
Особено внимание е обръщано на обучението, то е било част от живота и дейността на фирмата: обучение за повишаване на квалификацията и обучение за усвояване и предаване на знанията и уменията в специфичното мебелно производство. Друга част от социалната политика на ръководството са били намаляването на текучеството, което през 1980 г. е сведено до минимум, повишаване на работната заплата, осигуряването на социални придобивки като безплатен транспорт и храна, база за лечение и почивка, библиотека, производствена гимнастика под наблюдението на компетентно лице, плувен басейн, игрища. Ако днес сме поизоставили превантивната дейност в борбата с правонарушенията и очакваме от съответните органи да ни осигурят обществения ред, то в „Дъб“ – Враца още през миналия век са предприемали мерки против престъпленията, изготвяйки и изпълнявайки всяка година своя осмислен План за превантивната дейност. Показателна е нетърпимостта на работещите във фабриката към нередностите, техният стремеж за създаване на обстановка на уважение и съзнателно спазване на законовия ред.
Ето какво казват работниците за своята работа и за фабриката, в която се трудят:
Стефка Николова от женската полировъчна бригада: „За мен, както и за останалите ми дружки, заводът е едно голямо семейство, без което не бихме се чувствали така силни и така сговорни, както сега.“
Божана Тодорова от бригадата на Никола Атанасов: „Тук чувствам, че и аз помагам да има красота и уют във всеки дом!“
Тихомир Карамелски, бригадир на тапицерска бригада: „Да наследиш частица от трудолюбието и амбицията на ветераните е голямо богатство. Тук почувствах най-силно другарското рамо и топлата дума за кураж. Ако ми предложат да заменя този колектив с друг, трудно бих се решил. Защото тук е моето настояще, тук е и моето бъдеще.“
Един от ветераните на завода казва: „Работехме много, ръководехме скромно. Защото знаехме, че да те обичат хората, трябва да си добър, а да си добър – трябва най-добре да работиш“.
Тук всеки човек е съдба и всяка съдба е носила радост в новите домове!
* Използвани документи, съхранявани в Държавен архив – Враца, фондове №№ 361 Държавно индустриално предприятие „Дъб“ - Враца, 926 Държавно предприятие „Българска фотография“ – Враца.
Изготвил: Йоанна ПЕТРОВА, Държавен архив – Враца, 2024 г.
