„Българи, обичайте и пазете горите! Те красят Нашето Отечество и са източник на богатство, здраве и сила за народа ни!“
Борис III, Цар на българите, 1934 г.
Тези думи, казани от Борис III, звучат актуално и днес и ни карат да се замислим за това, какво е гората за нас като българи и като жители на планетата Земя.
Значението на горите не може да се оспорва от никого. Гората е една от основните екосистеми на Земята, която поддържа биологичното равновесие на планетата. Горската екосистема обхваща цялата съвкупност от горски организми (дървета, храсти, треви, гъби, бактерии, животни, включително хората), заедно с тяхната естествена среда (въздух, вода, почви, органична материя и скали). Тя дава дом и убежище на животинските видове.
Гората пречиства въздуха, като поглъща голяма част от вредните газове, и излъчва кислород, без който животът е невъзможен. За една година едно дърво осигурява кислорода, необходим на 10 души, охлажда колкото 10 климатика.
Как горите ни предпазват от градушките?: Обезлесените склонове на планините и хълмовете през лятото се нагряват много от слънчевите лъчи, въздухът силно се нагорещява, става по-лек, издигайки се бързо нагоре се изстудява, водните пари се сгъстяват и замръзват, превръщат се в град, а не в дъжд. Когато по склоновете има дървета, има гора, то земната повърхност не се нагрява така интензивно от лъчите на слънцето, въздухът не се нагорещява силно, издига се бавно и не на голяма височина, така водните пари не се превръщат в град, а в дъжд.
Как гората ни защитава от наводнения, ерозия, суша, намалява разрушителното действие на поройните дъждове?: При дъжд в гората, листата на дърветата намаляват скоростта на капките, те падат по-меко върху земята и така не я отмиват. Корените на дърветата се вплитат в почвата и един в друг – образува се твърд повърхностен слой, който не позволява отмиването на почвения слой. В стара гора благодарение на дълбоките корени, дъждовната вода стига дълбоко в почвите и захранва изворите. Така цяло лято по време на сушите в стара гора изворите текат, влажно и прохладно е. Върху земеделската земя водата пада директно, изтича се бързо, не може да отиде дълбоко в почвата и предизвиква ерозия. Особено полезни са старите гори, тъй като е доказано, че 1 куб. м. почва под стара гора може да задържи 300 кг вода, а млада гора или гора с нарушена структура на почвата задържа от 10 до 20 пъти по-малко вода. От тази гледна точка наличието на стари гори е предпоставка за равномерно и регулярно подхранване на изворите и реките с качествена питейна вода.
Горите намаляват силата и вредното действие на бурните ветрове.
Значението на гората за развитие на човешката материална и духовна култура: Като се почне още от предисторическите времена, когато гората е била първото убежище на полудивия човек и се стигне до днешния сложен културен живот, участието на дървесината във всички отрасли на живота ни е значително.
Отначало от гората се е доставял основният градивен материал за постройка на жилища. Ловът в гората е доставял храната и първото облекло на човека.
Първите кораби за далечни пътувания са били построени от дърво. Корабоплаването е изиграло важна роля за развитието на търговията, изграждането на материалната, а заедно и с това на духовната култура на народите.
Дървесината като горивен материал и суровина е послужила и за развитието на металургията, стъкларската, хартиената индустрия, дали нов тласък за културен подем.
Гората служи за развитието на целулозната индустрия, като основа за производството на изкуствена коприна, и дървесна вълна. Добиването на оцетна киселина, калиев ацетат, дървесен катран и др. важни индустриални продукти става от дървесина.
В гората ученият намира естествени ценни обекти за научни издирвания и разработки, а лесовъда – ценни указания за своята практическа дейност.
Гениално е откритието на един от химиците на миналия век – проф. Бергиус – лауреат на Нобелова награда за 1931 г., който е успял да добие от дървесината на бука, тополата, елхата - захар, чист спирт и продукт близък до белтъка на яйцето. Професорът е заявил, че по същия начин дървесината може да се превръща в храна за хората и добитъка, в хранителни вещества с голяма практическа стойност за живота.
Горите са най-хубавият накит на земята, който гали погледа, омайва окото, засилва духа и облагородява характера. Гората е гнездо за отмора и душевна наслада, за изцеление.
Животът ни е честит посред изобилието на природата. За да създаде красотите си, на гората са необходими понякога стотици години, което ни кара да се замислим и да не я унищожаваме с един замах, а да опазваме това наше богатство.
Да се грижим за българската гора и поради факта, че тя е хранител и пазител на нашата памет и народностен дух. Съдбата на българския народ е неразделно свързана с гората. Тя е, която е приютявала прокудените от турска тирания български синове, възпети в народните ни песни като „български хайдути“. Тя е, която на пропъденото българско население е давала място за нови селища, където далеч от „турския аскер“ се запазват българските нрави и обичаи. В пазвите на гористите планини се удържат десетки манастирски огнища, съхранили пламъка на народния дух.
Закърмен със свежия балкански въздух и студената планинска вода, израствал волно сред природата на българските гори и планини, българинът тук е създавал и поддържал своя упорит характер и непоколебима воля за свободен живот. Затова планинските градове и села дават първите революционери и поети – Раковски, Каравелов, Ботев, Хаджи Димитър, Каблешков и др.; затова от недрата на Балкана и Средногорието пламва борбата за българската свобода: Оборище, Вола, Пирин.
Гората е на особена почит и в нашия фолклор. В някои селища на Югоизточна България е описан интересен обичай, който носи името “Гора”. Провеждал се е напролет, в седмицата, която разделя Месни и Сирни Заговезни – времето преди Великия великденски пост. В продължение на няколко дена младите неомъжени жени се събирали извън селото на горска поляна още в ранни зори. Обърнати на изток, те посрещали изгрева със специални песни. Тези песни имат старинно звучене и не се изпълняват при друг случай, нито по друго време на годината. Девойките пеели с вярата, че гласовете им привличат здраве и плодородие за всички. След като привършели с ритуалното пеене, момичетата играели хоро, също наречено “Гора”. Към тях се присъединявали първо младите неженени мъже, а по-късно и възрастните от селото.
Много разпространена българска поговорка гласи „Гората не плаче от секирата, а от дръжката“. Тук житейският символ е много дълбок – дръжката на сечивото, направена от някое младо дърво се е превърнала в оръжие срещу самата нея.
В една хубава статия за гората Елин Пелин пише „пуста гора няма – пусто поле има“. Пустотата на полето, лишено от гора не е могла да се скрие от очите на писателя, тъй като изобилният живот кипи в гората.
Седмицата на гората е традиционен празник на българската гора и на лесовъдите в България. Отбелязва се всяка година, през първата цяла седмица, на месец април, от 1925 г.
Техническото укрепване на поройните параметри в нашите гори започва още през 1905 г. чрез изграждането на баражи (изкуствени прегради в коритото на река), контрабаражи и клеонажи (вид укрепление). По това време не е била налична днешната техника, но грижата за гората е наложила ръчното и изключително трудоемко стабилизиране на поройните участъци.
По данни от Регистъра на горите на ИАГ най-високото дърво в Област Враца е летен дъб в с. Манастирище – 30 метра, най-дебелото, с най-голяма обиколка е летен дъб в с. Галиче, Община Бяла Слатина – 7,10 метра, най-старото дърво за нашата област се намира в местността „Горно ливаде“ край село Галиче и е летен дъб вид „Данфоров горун“ на 580 години, следван от цер в с. Борован в местността „барата“ – 350 години и на трето място по възраст е бряст в с. Горна Кремена, Община Мездра – 340 години.
Гората е възобновяем природен източник, но не е безкраен, и ако не я използваме разумно и устойчиво, то тя ще изчезне. Трябва да съхраним гората, тъй като нейното състояние е свързано и с глобалните климатични процеси, на които сме свидетели днес: екстремалните проявления на климата – периоди на много дъждове и порои, редуващи се с периоди на голяма суша, горещини - с голям студ – всичко това е и в резултат на изсичането на горите. Необходимо и наложително е прилагането на т. нар. адаптивни практики, съобразени с баланса между екологията, хората и икономиката. Изследване в световен мащаб показва, че всяка секунда губим от горите на нашата планета с размерите на едно футболно игрище. В днешно време постоянно говорим за залесяване, но тук има и друг процес, по-малко известен на повечето хора: почвата може да поема едно определено количество гора, т.е. не можем да залесяваме безкрайно. Когато почвата се пренасити, започва обратен процес - дърветата загиват при натрупването, отмират и отпадат. Затова планираното изсичане, което се провежда от компетентните лесовъди е добрата практика.
Гората се променя постоянно, тук е и ролята на лесовъда – да е подготвен да посрещне тази промяна, да намери баланса до каква степен може да ползва гората, така че да не наруши нейното равновесие. Инвестирането в по-добро образование за горите е ключово за бъдещите поколения и тяхната съдба. Помощта и насърчаването на нашите деца да разбират от ранна възраст важността и ролята на горите ще бъде наш голям принос за опазването на природата ни и осигуряване на по-добър и качествен живот за тях и бъдещите поколения.
*Използвани документи съхранявани в Държавен архив – Враца: фонд № 1435 Родов фонд „Сокачеви“, вестник „Врачанско слово“ (1943 г.), както и актуална информация от ел. сайт на Изпълнителната агенция по горите.
Изготвил: Йоанна ПЕТРОВА, Държавен архив – Враца, 2024 г.
