Георги Иванов Горанов е роден на 21.03.1934 год. в с. Криводол, Врачанско, в бедно селско семейство. Родителите му, Иван Горанов Горчев и Димитра Иванова Кюхова, са преселници от с. Миланово, Софийска област. Семейството има три деца – всичките момчета.
Началното си образование Георги започва в местното училище „Св. Кирил и Методий“. Проявява се като умно и буйно дете. Тук е първата му дебютна роля в селското читалище - заедно с криводолските самодейци в пиесата „Буря в семейството“.
Останал кръгъл сирак на 10 години, през 1946 год. Георги, заедно със своите братя, е изпратен в сиропиталището „Асен Златаров“ във Враца, където продължава образованието си. През 1949 год., поради преустройство на общежитието, момчетата са разпръснати в различни краища на България. Така Георги попада в общежитие в с. Чепеларе съвсем сам. Не успява да преодолее самотата и се наложило да бъде преместен в сиропиталище в гр. София – по- близо до братята му.
Тук интересът на Георги към театъра нараства. Записва се в курс за ръководители на театрални състави при известния педагог Боян Дановски и почти изоставя училището.
След като завършва курса, през 1951 год. Георги Горанов се връща в Криводол. Назначен е за отговорник на библиотеката и местния радиовъзел, но значителна част от времето му заема ръководството на театралния състав към местното читалище „Христо Ботев“. Първата му истинска роля е през 1952 год. в пиесата на Никола Икономов „Хан Татар“. С нея колективът става лауреат на Първия фестивал на художествената самодейност, а Георги Горанов получава златен медал за изпълнението на главната роля. През есента на същата година е поканен лично от директора на Врачанския театър Георги Фратев и постъпва като стажант-актьор. Така започва неговият професионален творчески път в театъра.
Първата пиеса, в която Георги Горанов участва на сцената на Врачанския театър, е „Любов“ на Орлин Василев. Тук той среща голямата си любов – Маргарита – и в началото на 1953 год. се жени за нея. През следващата година се ражда дъщеря им Дария. През сезоните 1952/1953 год. и 1953/1954 год. в репертоара си има 14 роли, сред тях в „Под игото“, „Женитба“, „Хъшове“, „Големанов“ и др. - на практика участва във всяка пиеса на театъра. През 1954 год. семейството заминава за гр. Смолян. За три сезона в Родопския театър Георги Горанов изиграва над 30 роли, става любимец на местната публика и защитава званието „артист“ при проф. Кючуков. За сезона 1957/1958 год. Георги Горанов се връща във Врачанския драматичен театър вече като професионален актьор. Започва да води кръжок по художествено слово към Пионерския дом в града, създава запомнящи се театрални образи в пиесите „Дърветата умират прави“, „По следите на радостта“, „Хоро“.
През 1959 год. Георги Горанов постъпва в редовете на Българската народна армия (БНА). В казармата продължава своята творческа дейност. Играе в някои драматични постановки, но повече сили и време отделя на новосформирания армейски театрален колектив. Специално за театралната трупа написва първата си пиеса „И сам войнът е войн“ по едноименния роман. От фестивала на армейската младеж през същата година театралният колектив печели лауреатско звание и златен медал. Любовта на Георги Горанов към армейските театрали остава дълго време след уволнението му. Ръководи театралния колектив до 1964 год., когато за принос към армията и високи художествени достижения е награден с орден „За особени заслуги към БНА“.
През 1963 год. се ражда синът му Робертино. Момчето онаследява чудния глас на майка си, а впоследствие започва да твори музика по стихове на своя баща.
Годините след казармата (1960 - 1964) Георги Горанов посвещава на работата си в самодейния колектив на профсъюзния дом на културата „Йордан Лютибродски“ във Враца. Създаден е работнически младежки театър и са реализирани десетки пиеси и естрадно-хумористични програми.
Останал верен на вечния стремеж към нещо ново, през 1968 год. Георги Горанов учредява Първия камерен театър във Враца. Директорът на театъра Христо Лъжев драматизира веселия разказ „Аз, ти, той и … телефона“, а Георги Горанов режисира пиесата и сам играе в нея заедно с колежката си Христина Панайотова. Семействата на двамата актьори помагат за ремонта на бар „Република“, намиращ се в сградата на читалище „Развитие“, който се превръща в чудесна камерна зала. Успехът на следващата постановка „Близък непознат“ от Ал. Шчибор – Рилски, с участието на Георги Горанов и Юлия Ганчева, утвърждава Враца като център на камерните театрални форми в България – и до днес. Доста по-късно - през 1990 год. – специално за своята дъщеря Дария (завършила театрална режисура в Ленинградската театрална академия) Георги Горанов създава камерната пиеса „Истината и още нещо“.
От 1964 год. и до края на своя творчески и житейски път Георги Горанов отделя огромно внимание и грижи на другата си голяма любов – децата. Неуморно работи в областта на детското театрално творчество. Неговите възпитаници от кръжока по художествено слово към Пионерския дом са в основата на сформирания по-късно средношколски театър. От този колектив тръгват към професионалната сцена Ангел Георгиев (актьор в Сатиричния театър), Дафинка Данаилова (актриса и впоследствие директор на Варненския драматичен театър), Милко Стоянов (режисьор) и мн. др.
Ярък е приносът на Георги Горанов за утвърждаване на приемствеността на поколенията, която обуславя студийното обучение и възпитание на децата. Работейки по системата на Станиславски, през 1969 год. създава студио „Младежка сцена“ към Окръжния младежки дом, естествено продължение на дейността в Пионерския дом. Пише пиесите за младежи „Чисти капки“ (1968 год.) и „Непразнуваният бал“ (1972 год.). На тяхна основа и по идея на Иван Кондов – директор на Врачанския драматичен театър по това време – Георги Горанов създава детско-юношеска формация на студио „Пионер - Знаме на мира “(1981 год.).“
През 1976 год. драматичният състав към Пионерския дом прераства в студио „Пионер“, където децата участват в спектакли, рецитали и пиеси. Под ръководството на Георги Горанов се подготвят рециталите: „Усмивка с дъх на цветя“, „Стомничката“, „Как Антарктида беше заледена и размразена само за два дена“; спектаклите: „Камбаните бият“ и „Септември - 23“; пиесите: „Пионерско лято“, „Тигри върху лед“, „Жълтото домино“, „Желязното сандъче“, „Сватбата на Червенушко“ и др. Почти няма значимо събитие в живота на града и окръга, в които да не участват младите театрали – самодейци. Играта им носи белега на младежки порив, на всеотдайност и неповторим стремеж към достигане на образци на професионализъм. Публиката се възхищава на изпълненията на Красимир Цолов, Дария Горанова, Георги Врабчев, Аксиния Мечкова, Венцислава Нанова и много други.
С рецитала „Стомничката“ студио „Пионер“ става лауреат на V републикански фестивал на художествената самодейност, носител на златен медал и на званието „Представителен“ колектив. Със „Сватбата на Червенушко“ съставът е лауреат и носител на златен медал от VI републикански фестивал за художествено слово и естрада. В творческия фонд на студио „Пионер“ са съхранени много дипломи и награди и около 50 златни медала. С голям интерес се посрещат неговите постановки в Чехословакия, ГДР, Украйна и др.
През 1984 год. във връзка с отбелязването на 35 години от началото на детското театрално творчество във Враца, 15 години от създаването на студио „Младежка сцена“ и по случай 50-годишния юбилей на Георги Горанов, с Указ №1509 на Държавния съвет на НРБ той става носител на орден „Св. Кирил и Методий“ – I-ва степен (златен).
Много от възпитаниците на Георги Горанов продължават образованието си във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – Наташа Шаматова, Илиян Каменов, Таня Боянова, Емил Пеняшки завършват куклено актьорско майсторство. С изключителната настоятелност и упоритост на Георги Горанов през 1986 год. във Враца е открит Държавен куклен театър. Под негово ръководство за кукления театър е ремонтирана специална зала.
През 1987 год. Георги Горанов регистрира първия в България Театър за деца и юноши „Пионер“. С решение на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет Община Враца дарява къща за дом на театъра и от 1988 год. децата от театъра и града имат свой дом „Театър Пионер“. Авторските пиеси на Георги Горанов „Пей, Мими“ и „Една фалшива илюзия“ стават любими на детската публика.
Амбицията на Георги Горанов е да изведе театъра на международно ниво. Гастролите в чужбина са необходимата предпоставка за утвърждаване престижа на театъра, а наградите от Първия фестивал на международните театри – Евпатория (Украйна, 1989 год.) и Линген (Германия, 1991 год.) издигат нивото му до еталон, към който се стремят много състави от цял свят.
За своята активна международна творческа дейност и във връзка с откриването на единствения в страната клуб „Юнеско“, театър „Пионер“ е приет за асоцииран член на ЮНЕСКО - организацията на ООН за образование, наука и култура.
Георги Горанов съумява по неповторим начин да възпита своите ученици в любов към театралното изкуство и живота. Затова те му се отплащат с особено отношение, изразено в обръщението „бате Гошо“. За 40 години творческа дейност Георги Горанов е създал около 200 роли и тава безспорен любимец на врачанската публика.
Умира внезапно на 15 май 1993 год. През 1998 год. на международния фестивал в гр. Линген (Германия) Георги Горанов посмъртно е обявен от международната организация на самодейните театри за най-добрия детски театрален педагог, а съставът получава званието „Деца на света“.
Неговото дело продължава дъщеря му Дария Горанова. Тя осъществява мечтата на своя баща и поставя пиесата „Малкият принц“ с участието на внука му Цветан. Автор на музиката към спектакъла е неговият син Робертино Горанов.
През 1998 год. Георги Горанов посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин“ на гр. Враца.
По архивни документи от фонд №1323 , съхранявани в „Държавен архив” – Враца.
Красимир БОЧЕВ,
главен експерт в „Държавен архив“ - Враца
