„Казано е с основание, че докато съединителните пътища са един вид вените и артериите в организацията на една държава, то телеграфо-пощенската мрежа съставлява нервната й система. Всички интереси и духовни връзки са в пълна зависимост от пощата и телеграфа. Толкова тясно са свързани тези две институции с нравствения напредък и стопанското развитие на народите, че без тях са немислими дори съвременните общества.”
Едгард Боннет
Съобщенията в град Оряхово датират от преди Освобождението.
Като търговски център, на базата на географското разположение тук е имало агенция където австрийските параходи пренасят стоки и едновременно са ползвани за пренасяне на съобщения.
През турско време по суша пощенската проста кореспонденция се пренася със шеркет (конска кола с високи пружини) с два коня, като конете и файтонджията се сменяли в строго определени пощенски пунктове. За да се познае, че пренася поща, придружаващият я пощальон имал върху феса си свилена червена кърпа, която се развявала над главата му.
Самата поща се влагала в кожени чували, затворени с ключове, еднакви за изпращащата и получаващата пощенска станция. Пощенската каруца, движеща се от Видин към Плевен, минавала през Оряхово на всеки два дена.
По това време пощенската станция в града се помещава безплатно в къщата на Нино Вълев Абаджиев в центъра на града. За да се освободи къщата му, той е принуден да построи със собствени средства нова пощенска станция, върху която по-късно е построено Полицейското управление. Службите се помещават в две стаи – по една за пощата и телеграфа. Въведена е и служба за приемане на прости писма и телеграми, но какви са били таксите не се помни.
През турско време станцията се обслужва от 1 чиновник, който е считан и за началник, 1 пощальон и 1 раздавач. Последните носят обикновена турска носия, а телеграфистът имал за горна дреха дълъг сюртук и панталони по френски образец.
На 1 ноември 1877 г. в Оряхово влизат румънски окупационни войски, които поемат управлението на пощата до пролетта на 1878 г. и тя е в услугите само на военните власти.
До края на април 1879 г. Временното руско управление успява да организира пощенските и телеграфни служби в България. На 11 април същата година руските пощенски чиновници К. Радиченко и Вл. Трубачов изработват първия Правилник за функционирането на пощенските служби у нас.
След Освобождението се създават условия за бързо икономическо развитие, което играе положителна роля и за развитие на съобщенията в Оряхово.
Съществувала като звено в системата на съобщенията на Турската империя и изиграла важна роля през Освободителната война, Телеграфната станция се предава от Руското гражданско управление за експлоатация на оряховчани на 14 май 1879 г.
Според спомените на Петър Цеков – началник на станцията през 1938 г. обаче станцията е открита на 4 април 1879 г. с пощенски тракт Червен бряг – Оряхово, обслужван от две каруци с коне. Телеграфната служба е открита по същото време, а телефонната служба след Първата световна война, обслужвана само от телефонистка.
Телеграфни и телефонни връзки първоначално се осъществяват само със селата Остров, Бешлии (Байкал), Гложене, Галиче, Крушовене и Ставерци.
Със стабилизиране на икономиката в района се създават условия за развитие на съобщенията, като до 1915 г. се откриват пощенски станции в селата Остров, Гложене, Козлодуй, Бутан, Хайредин и Кнежа. До 1920 г. в Оряховската станция работят 8 служители – двама обслужват телеграфа, други двама изпълняват службите за пощенски записи и спестовна каса, един надзорник, един пощальон и двама раздавачи. В града, разделен на 5 участъка, се правят по два разноса на ден. Първият от 9 до 11 часа с писмовна кореспонденция, а вторият от 15 до 18 часа. Контролният срок за разноса на писмата и вестниците от момента на излизане от станцията до пълното доставяне е три часа.
През 1919-1920 г. в стачката на железничари и пощенци участват всички служители от Оряховската станция с изключение на началника Борис Грънчаров. Напускайки службите, всички служители са мобилизирани и откарани в казармите и след прекратяване на стачката много от тях са уволнени – между тях и Спиро Матеев, жител на Оряхово.
До 1944 г. пощенски служители са: Ганка Рашева, Аврам Стоянов, Иван Недялков, Любчо Захариев, Иван Петров, Янко Маслинков, Никола Драганов, Илия Петров Алексиев.
Много са родените в Оряхово телеграфо-пощенци, работили в различни станции в страната:
Богомил С. Кимрянов – работил като инспектор;
Христо Лулчев – роден 1866 г., началник станция в Русе;
Борис Йосифович Грънчаров- роден 1876 г., началник станция Пловдив;
Димитър Тодоров Шваров – чиновник при Софийската станция, през 1931 г. е назначен за началник на Дворцовата Телеграфо-пощенска станция.;
Кръстьо Трифонов – роден 1895 г., началник станция Плевен;
Борис Велев – роден 1895 г., началник станция Бургас.
До 1944 г. Телеграфо-пощенска станция – Оряхово работи с персонал от 21 служители и началник станция Васил Михайлов. Телефонни връзки се поддържат с Враца, Букьовци, Козлодуй, Остров, Селановци, Кнежа, Лом и Хайредин. Телефонният номератор от 50 линии с около 40 телефонни апарата обслужва държавни кантори, пехотния полк и полицията.
Пощенската кореспонденция се разменя чрез Червен бряг с пощонаематели.
До 1950 г. се увеличава капацитета на телефонния номератор, който става 100 линии, увеличават се междуградските връзки, като връзката с Враца се уплътнява с 1 ВЧ уредба.
През 1951 г. телеграфните съобщения се модернизират, като при размяна на телеграмите телетипната машина измества морзовия ключ. Същата година е извършена радиофикация на града. През 1960 г. се извършва кабелизация на селищните телефонни връзки в района и старата 200 линейна централа тип МБ е заменена с нова такава за 400 абоната тип ЦБ. На 10 април 1971 г. отваря врати новата производствено-техническа сграда, а на 29 април 1973 г. влиза в експлоатация АТЦ – Оряхово с 1200 поста, разширена през 1978 г. с още 1000 поста.
Хората живеят и си отиват, оставяйки в страниците на историята важни дела и събития. Такава следа в развитието на пощенското дело в Оряхово ще оставят дългогодишните началници на станцията: Нейчев, Николай Ф. Николов, Васил Михайлов Савов, Марко Балевски, Тодор Алексиев, Димитър Дацев Баников, Йосиф Йотов, Николай Генчев, Дамян Дамянов.
Маргарита ВАСИЛЕВА, Държавен архив - Враца
--230.jpg)